В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Лийт, който тъкмо се канеше да заговори, стисна зъби.
— По силите ми е! — продължи пазителят. — Не всички мои умения се отнасят до илюзии. Смъртта от магията ми не е приятна.
Словоплетството бе силно подчертано: Откажете се. Не искам да ви убивам, но ще го направя.
— Несъмнено можеш — отвърна Фемандерак, невнимателно отговаряйки на словоплетството. — Несъмнено.
— Може ли? — обърна се Лийт към брат си.
— Възможно е. Ако може да съзира семената на зараза или нездраве в нас, то би могъл просто да ги обогати, докато те не се превърнат в доминиращата сила в телата ни. Подобно на случилото се с отшелника.
С Фемандерак нещо не бе наред — очите му се бяха изцъклили, а устата му бе леко отворена.
— Несъмнено можеш! — повтаряше той.
— Глупак! — злорадо викна Маендрага. — Отговори на мисълта ми и беше поробен от нея. Какво ще сториш сега, хауфуте? — той се обърна към селския водач.
Хал присви очи в концентрация — хауфутът сви рамене, очевидно спокоен, а очите на философа мигновено се проясниха.
— Не беше кой знае какво Словоплетство — каза Фемандерак. Превъзхождам те — говори истината! Маендрага шокиран се извъртя.
— Ти ме превъзхождаш — непредпазливо рече той, сетне, осъзнал грешката си, нададе такъв писък, че колибата потрепери.
— Изрече истината — обяви философът. — И попадна в капана ми. Моля те, Маендрага, в Даурия играем на това като деца. Нима изкуството ти е станало толкова немощно?
Но Маендрага не можеше да помръдне или говори. Сплитането го бе лишило от воля.
Беладона уморено се изправи.
— Предполагам, че след като сега е впримчен в мрежата на истината, ще го накарате да ви разкрие местоположението на Джугом Арк, което той ще стори. Ала то ще бъде грешка, предупреждавам ви! И ще се противопоставя с цената на живота си, колкото и нищожни да са силите ми.
Фемандерак се приготви да зададе питането. Решението на загадката! Умът му на учен изгаряше от нетърпение да се сдобие със знанието.
Забравен в надвисналото напрежение, Хал се обърна към Лийт.
— Той трябва ли да разкрие тайната? — прошепна сакатият.
— Не мисля така — внимателно отвърна Лийт, вдигнал ръка пред лицето си.
— Добре — рече Хал. — Разкриването по този начин може да го пречупи.
Хал се приведе напред, сякаш нетърпелив да чуе.
— Маендрага! — заповяда Фемандерак. — Кажи ми къде се намира Джугом Арк!
Въпросът увисна във въздуха. Зад тях Беладона се занимаваше с наклаждането на огъня, несъмнено нежелаеща да гледа бащиното унижение.
— Местоположението! — настоя философът. — Къде е Стрелата?
От устата на пазителя се отрониха думи:
— Няма… да… ти… кажа.
— Какво? — изрева Фемандерак. Беладона ахна и закри уста с длан. — Невъзможно! Трябва да кажеш истината! Не може да се съпротивляваш!
Приятелят на Лийт бе извън кожата си.
— И въпреки това… не ще… ти кажа! — дойде отговорът.
Мъжът от Дона Михст опита да перифразира въпроса, но не можа да преодолее съпротивата на пазителя. С ругатня се стовари върху стола си, който изчезна.
— Това сигурно заболя! — язвително отбеляза Беладона, докато философът се опитваше да запази достойнство. — Сега освободи баща ми, послушай го и доведи момичето.
— Свободен си — изрече Фемандерак. В гласа му се долавяше поражение. — Не смятах, че е възможно някой да се възпротиви на правдосплитание.
— Аз също — отговори с побледняло лице Маендрага. — Но се благодаря, че се оказа така. Усетих безбрежна сила, сякаш можех да сторя всичко. Не знам откъде дойде.
— Патова ситуация — рече хауфутът. — Възможно е да продължим играта на сутринта, но сега ще отпочина. Би ли могъл да създадеш илюзия, достатъчно солидна за целта?
Маендрага се изсмя, моментално възстановил силите си.
— Това ще бъде най-тежкото изпитание на уменията ми, но ще опитам.
— Хубаво — рече едрият мъж. — Само ме предупреди, когато не можеш да я поддържаш повече.
Аркимм спаха до късно сутринта. Само Фемандерак излезе рано на разходка. Не се сдържеше от нетърпение, чакайки да се срещне с младия лулеанчанин, но отдели време да потърси заклинания — такива нямаше. Посрещналото Лийт утро бе сиво и мрачно. Мъглата бе обгърнала колибата. Ако мога да се доверя на очите си! — помисли юношата. Нямаше следа от пазителите.