Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Приближаващите се мъже се движеха бавно — прекалено бавно, за да не забележат една прикрила се с наметалото си старица, мина й ужасяваща мисъл. Стори й се, че ще умре, ако спрат.

— … щом харесват толкова много тези белокожи същества, да накарат тях да работят — чу тя нечий глас, извисил се над шума от стъпките. — Свещеникът непрекъснато ни кара да пренасяме камъни и кал и да изпълняваме всевъзможни поръчки. Тази работа не е за гвардейци.

— А ти кой си, за да го казваш? — отвърна друг мъж.

— Това, че кралят разрешава на Червената мантия да върши, какво си ще, не означава, че ние… — продължи първият, но го прекъснаха.

— Смееш ли да му кажеш да не го прави? — измърмори трети. — Ще те изяде за вечеря и ще изхвърли кокалите ти!

— Затваряй си устата — изръмжа първият, но тонът му не беше особено убедителен, след което продължи по-кротко: — Както и да е, има нещо абсолютно ненормално тук долу, абсолютно ненормално. Видях един от онези с лица като черепи да го чака в сенките, за да разговаря с него…

Скърцането на ботушите по камъните затихна. След няколко мига коридорът отново потъна в тишина.

Рейчъл си пое дълбоко дъх, вдигна наметалото и се измъкна от нишата. Пушекът от пламъка като че ли беше проникнал направо в главата й. Стените за миг се люшнаха и тя се подпря с ръка, за да не падне.

„Благословена света Риап — зашепна беззвучно тя, — благодаря ти, че спаси скромната си слугиня от нечестивците. Благодаря ти, че ги заслепи“.

Още войници! Тунелите под двореца гъмжаха от тях, изпълваха ги като мравки. Това беше третата групичка, която виждаше — или в този случай чуваше, — и Рейчъл не се съмняваше, че има още много, които не беше срещала. Какво търсеха тук долу? Знаеше, че тази част от двореца е неизследвана от години, и тъкмо това я беше окуражило да потърси най-напред тук. Но явно нещо беше привлякло вниманието на кралските войници. Изглежда, Приратес ги беше накарал да копаят, но какво? Дали беше свързано с Гутулф?

Рейчъл преливаше от страх и гняв. Този нещастник! Не беше ли страдал достатъчно, лишен от зрение, прогонен от двореца? Какво можеха да искат от него? Ами да, той беше най-довереният съветник на Върховния крал, преди да побегне: вероятно знаеше някои тайни, които кралят непременно би искал да научи. Сигурно бяха ужасно важни, щом бяха пратили толкова много войници да го търсят из тези мрачни подземия.

Сигурно беше заради Гутулф. Кого другиго биха могли да търсят тук долу? Положително не и нея: тя знаеше, че не играе никаква роля в игрите на могъщите мъже. Но Гутулф — той се беше спречкал с Приратес, нали? Бедният Гутулф. Беше права да го потърси: той се намираше в огромна опасност! Но как да продължи да го търси из гъмжащите от кралски войници — а и по-неприятни неща — проходи, ако онова, което, изглежда, си говореха гвардейците, беше вярно? Щеше да е късметлийка, ако успееше да се добере незабелязано до убежището си.