![Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/0/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-vtora-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-566-5
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]». Краткое содержание книги:
— И виж какво съгради баща ми — продължи внезапно Елиас и отвори широко очи, сякаш зареял поглед отвъд потъналата в сенки стая и струпаните в нея зловещи мебели. — Империя, за каквато старите набански владетели само са мечтали. Извая я с меча си, а след това я защитаваше от завистливи мъже и отмъстителни безсмъртни. Ейдон да е благословен, но той беше човек — човек! — Кралят стегна пръсти върху китката на Саймън толкова силно, че чак костите му изпращяха и той изохка от болка. — И ми я остави да я опазя, също както някой от твоите селяни предци е оставил на сина си малко парче земя и една крава. Моят баща ми остави целия свят! Но това не беше достатъчно — да, не беше достатъчно, че владея кралството му, че пазя границите му непристъпни, че го защитавам от тези, които отново биха искали да го завладеят. Не, това е само част от управлението. И не е достатъчно.
Елиас сякаш си бъбреше със стар приятел. Саймън се запита дали не е пиян, но не усещаше никакъв алкохол в дъха му, а само странния оловен привкус. Чувството, че е попаднал в капан, се засили и го задуши. Дали лудият крал щеше да го държи така, докато се върне Приратес? Или накрая щеше да му омръзне да говори и сам щеше да произнесе кралската си присъда над заловения шпионин?
— Тъкмо това никога няма да проумее твоят господар Приратес — продължи Елиас. — Преданост. Преданост на човек или преданост на кауза. Допускаш ли, че го е грижа какво ще се случи с теб? Разбира се, че не допускаш — дори селско момче като теб не е толкова глупаво. Трудно би било да прекараш дори един миг в компанията на алхимика, без да разбереш, че той е предан единствено на себе си. И тъкмо тук той не ме разбира. Само ми служи, защото притежавам власт: ако можеше да управлява сам, с удоволствие би ми прерязал гърлото. — Елиас се разсмя. — Или най-малкото би се опитал, така или иначе. Би ми се искало наистина да одита. Но аз имам по-висша преданост — към своя баща и към съграденото от него кралство — и съм готов да понеса всякакви страдания за това. — Гласът му внезапно се скърши. За един момент Саймън беше почти сигурен, че кралят ще се разплаче. — И наистина съм ги изстрадвал, Ейдон го знае. Страдал съм като прокълнатите, пържещи се в ада души. Не съм спал… не съм спал…
Кралят отново потъна в мълчание. Вече придобил опит от предишната пауза, Саймън не помръдна въпреки тъпата болка в пулсиращите му колене, притиснати върху твърдия каменен под.
Когато Елиас проговори отново, гласът му вече не беше толкова рязък. Говореше почти като обикновен човек.
— Гледам те, момче, на колко години си? Петнайсет? Двайсет? Ако Хилиса беше жива, можеше да ми роди момче като теб. Беше красива… свенлива като малко конче, но красива. Нямахме син. Там беше проблемът, разбираш ли. Сега щеше да е на твоята възраст. И всичко това не би се случило. — Той притегли Саймън по-близо, след което — за негов ужас — постави студената си ръка върху главата му, сякаш извършваше някаква церемониална благословия. Дръжката на Печал беше само на няколко пръста от ръката на Саймън. Имаше нещо заплашително в меча и от представата, че би могъл да се докосне до него, на Саймън му се прииска да се дръпне ида закрещи, но беше още по-ужасен, че би могъл да събуди краля от странното му отнесено бълнуване. Стегна ръката си и не помръдна дори когато Елиас започна да го гали бавно по косата, макар от докосването да го полазиха хладни тръпки.
— Син. От това имах нужда. Когото да мога да отгледам, както ме отгледа баща ми, който да разбира какво е необходимо. Дъщери… — Замълча и пое няколко хрипливи Вдишвания. — Имах дъщеря. Някога. Но дъщеря не е същото. Трябва да се надяваш, че мъжът, за когото се омъжва, ще разбира, ще има подходящата кръв, защото тъкмо той ще е този, който управлява. А на кой мъж, който не е негова плът и кръв, би могъл да повери целия свят един баща? И все пак щях да опитам. Щях да опитам… но тя не пожела. Проклето, безочливо дете! — Той повиши глас. — Дадох й всичко, дадох й живот, проклета да е! А тя избяга! И всичко се превърна в пепел. Къде беше моят син? Къде беше той?
Ръката на краля стисна косата на Саймън, сякаш щеше да я изскубне. Саймън захапа устни, за да остане безмълвен, отново ужасен от умопомрачения унес на Елиас. Гласът откъм забуления в сянка стол се извисяваше все по-силно. — Къде беше? Чаках, докато не можех да чакам повече. И тогава трябваше да се заема сам. Един крал не може да чака, нали разбираш. Къде беше? Един крал не може да чака. Инак нещата започват да се разпадат. Нещата се разпадат и всичко, което ми остави баща ми, щеше да бъде изгубено. — Гласът му прерасна във вик. — Изгубено! — Елиас се наведе, приближил лицето си почти на педя от лицето на Саймън. — Изгубено! — изсъска, вторачен в него той. Лицето му блестеше от пот. — Защото ти не дойде!