Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Опосум крачеше под заплющелите чергила на пазара Колунус — втората най-голяма от покритите борси за вносни стоки; изоставена сега в хаоса и размириците на тази вечер. Стражата му го пазеше от двете страни, а вестоносци на Нокътя идваха и си отиваха с отчети за събитията по накъсаната, разширяваща се линия на боя. Трябваше да признае, че тя се изплъзва доста бързо извън неговата власт. По протежение на тесните улички той зърна облаци черен пушек от най-сериозните сблъсъци — горящи барикади, чиито пламъци се бяха разбушували извън контрол и бяха погълнали защитници, нападатели и зяпачи. Вестители донесоха, че Гвардията била задържана при опита си да достигне пристанището. Части от Четвърта армия дори успели да отделят малки поделения гвардейци. Сега отиваше точно към такава схватка, към възможност да се продължи с плана, съставен при влизането на Гвардията в града — да ги премахнат един по един.

От сражението дотича куриер.

— Заковали са ги в едно жилище.

И той посочи към някакъв сокак.

Опосум не опита да му отговори, понеже бяха навлезли в шума на битката. Малазански редовни войници сновяха насам-натам и стоварваха въоръжение за боя: възпламеними вещества, щитове, снопове стрели за лък и арбалет. Довлякоха разглобените части на някакво обсадно оръжие от пристанището. На Опосум това му се стори много добро хрумване. Ала редовните войници бяха малцина, доброволческото опълчение на гражданите на Унта изключително много ги превъзхождаше по численост; то отвърна на предизвикателството с желание и настървение, които никой, със сигурност не и Опосум, не бе очаквал. Той не се удържа и с малко от стария си цинизъм размишляваше, че вероятно е помогнало, дето Нокътят обяви награда от десет хиляди златни имперски диска за главата на всеки от Обетниците.

Куриерът ги отведе до хлътнал заден вход, после — стълби нагоре до капака на покрива. Там ги чакаше самотен Нокът, местният началник на Ръката. Промъкнаха се напред и погледнаха към другата страна и надолу към целта. Под тях опълчението стреляше безмилостно с арбалетите право в жилището. За опитното око на Опосум ниската точност на стрелбата се възмездяваше от въодушевлението. Ала при все че гвардейците не можеха да вдигнат глава, беше явно, че никой и от двете страни не изгаря от желание за пристъп. Положение без изход. То обаче можеше да се разреши и тъй, и инак, в зависимост как приключи.