![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко?
— Малцина — по-малко от десет. Може би острие.
Опосум се възползва от възможността да погледне към града. Небето придобиваше оранжев блясък, оцветено от пламъците; следобедът даваше път на вечерта. Стълбове пушек се издигаха като от шепа опознавателни димки, хвърлени, за да означат неравната линия, пресякла града по средата. Нещата скоро щяха да достигнат отвъд всяка възможност той да се намеси. Решенията щяха да зависят от личната преценка на командирите на Ръце, та и той можеше направо да се включи във веселбата.
— Какво количество муниции имате на разположение? — попита той командира.
— Муниции?
— Да.
Човекът, със свирепо белязано от шарка в юношеските години лице, изгледа косо куриера и ескорта на Опосум.
— Не бива ли да почакаме, преди да сме опитали нещо такова?
— Да чакаме?
— Да.
— За какво да чакаме? По улиците да се появят богове и Асценденти? Не бива да чакаме нищо! Та аз съм Господар на Нокътя, Господарката да ме отнесе дано!
Мъжът се сви под словоизлиянието на Опосум и сякаш си размени обвинителни погледи с куриера си. Още веднъж Опосум се усети обезсърчен от състоянието на организацията след обезкървяването й на остров Малаз. Някои наричаха онази нощ Отмъщението на Келанвед и разказваха, че новопоявилият се Сенкотрон всъщност бил старият император. Твърдеше се, че като отмъщение за миналите прегрешения — най-малкото от тях бе убийството му — Келанвед им изпратил проклятието на своята Кралица на Сянката, та да мъчи всички. А онази нощ бе такъв тормоз!
За щастие, Опосум беше зает с работа на друго място. Сега той за малко да понижи на място този командир на Ръка, но реши да не го прави; нямаше смисъл да върши нещо, което предстоящата битка можеше да стори сама.
— Разпространете съобщението. Ние поемаме нещата тук. Ще започнем със залп от каквито муниции можете да съберете, после влизаме, за да довършим оцелелите.
Той посочи отсрещния покрив.
— Хайде да се спускаме.
— Както наредите — излая началникът на Ръката, целият послушание.
Твърде късно е за това, приятелю.
Изкачиха се на покрива заедно — Опосум с охраната си и Ръката от пет човека на командира. Мъжът се представи като Елджин. Сега друга Ръка наблюдаваше от улицата, където стрелбата от арбалетите бе отслабнала. Опосум се надяваше наемниците да не станат твърде подозрителни. Даде знак за нападение — преди Гвардията да е решила да връхлети улицата в затишието.
Елджин обхвана с юмрук стрехата на покрива и се пусна долу.
— Идва!
Цялата Ръка легна ничком на стръмния, покрит с керемиди покрив. Миг по-късно старата триетажна дървена сграда подскокна под тялото на Опосум и го подхвърли във въздуха. Един Нокът изпищя, когато падна тежко на покрива, а около него затракаха керемиди. Сградата се намести с пронизително болезнено стенание като надигнат от вълна кораб. От отворения капак на покрива се издигнаха дим и прах. Опосум се изправи на крака и застана разкрачен, за равновесие.
— Давай, давай, давай!
Втурнаха се надолу по стълбите. Посрещна ги истинска касапница — сградата не бе опразнена. Обитателите й бяха препълнили стълбата, крещяха и лазеха един връз друг. Долу на първия кат вече блещукаха пламъци и Елджин, застанал начело — това му правеше чест — се изправи пред вълна смъртно уплашени граждани, решени да се изкачат по стълбите и да избягат от огъня.
Той се оправи с тази преграда, като просто събаряше хората най-отпред и буташе през перилото ония, които се съобразяваха с него твърде бавно. През цялото време крещеше:
— Слизай, слизай!
Опосум почти извика от чувство за безсилие. Време. Противникът се съвземаше! Махни се от пътя ни, тъп бедрин такъв! Тогава дървеното стълбище провисна под тях; гредите се нацепиха и запукаха като малки вторични взривове. Това очисти пътя им. Като спряно от неподвижно препятствие стадо, хората се обърнаха като един и смениха посоката. Елджин им помагаше с дръжките на ножовете си. След като обитателите избягаха, се натъкнаха на широко отворено място, разчистено от взривовете. Някои от вътрешните стени бяха пометени. Стълбището провисваше килнато зад тях и от него се посипваше стогодишен прахоляк.
Ръката се пръсна из развалините. Опосум отиде до фасадата. Сред съборените стени и натрошените мебели проблясваха малки огньове. Нямаше ги. Забавянето провали нападението им. Провери улицата — дали не си бяха пробили път през фасадата?