Гаснещ зрак [bg]

Орфантал спря на прага. Историкът Райз Херат седеше до камината, която тъкмо се разпалваше. Стаята беше студена, осветена само от диплещите се по дървата пламъци.

— Тук е — каза историкът и махна към пода пред ботушите си. — Хайде влизай, Орфантал. Рибс дойде капнал.

Орфантал пристъпи вътре, все още стиснал в ръката си дървения меч. Кучето, лежащо до камината, спеше дълбоко.

— Твърде много битки за един ден, Орфантал. Рибс вече не е млад.

— Когато стана воин, ще имам вълци. Два. Обучени за война.

— Аа, виждаш дълга война пред нас, значи.

Орфантал седна на каменния ръб на камината.

— Седорпул казва, че войната никога не свършва. Ако не е в един сезон, ще е в друг. Защото обичаме да се бием.

— Не винаги е било така. Имало е време, Орфантал, когато сме обичали да ловуваме. Но дори тогава, ще ти призная, е имало жажда за кръв. След като сме опитомили животните, които ядем, ловците са продължили да ходят на лов. Като деца, които отказват да пораснат — сила има в това, в тази способност да решаваш живот и смърт. Невинността на плячката е без значение за такива деца. Нуждата им е твърде себична, за да помислят за жертвите на своя каприз.

Орфантал се пресегна и почеса раздраното ухо на Рибс. Кучето въздъхна насън.

— Грип Галас преряза гърлото на един мъж. От ухо до ухо. После му отсече главата и изряза нещо на челото.

Райз Херат помълча, после изпъшка.

— Добре. Наистина сме във война, Орфантал. Грип Галас спаси живота ти, нали?

— Уби го за коня му.

— Видял е нуждата, трябва да предположим. Грип Галас е доблестен мъж. Ти беше негова отговорност. Бих се обзаложил, че това, което си видял, е било гневът на Грип. Ние сме във време, когато да си на другата страна само по себе си е престъпление, и смъртта е наказанието.

— Героите не се гневят.

— О, гневят се, Орфантал. Определено се гневят. Често тъкмо гневът ги тласка към героични актове.

— Какво толкова ги гневи?

— Нечестното на света. Когато то става лично, героят се възмущава и се изпълва с отрицание. Героят не търпи онова, което му изглежда неправилно. Това не са мисли. Това са действия. Подвизи. Нещо неописуемо с думи се е проявило и дъхът ни секва. Не можем да не се възхитим на дързостта и как тя се опълчва на правилата.

— Не мисля, че Грип Галас е герой — каза Орфантал. Огънят се усилваше, пламъците вече подскачаха по дървата. Скоро щеше да стане твърде горещо, за да седи там, но още не.

— Може би — каза историкът. — Той, опасявам се, е твърде прагматичен човек за героизъм.

— Какво правиш в стаята на Гризин Фарл?

— Чакам го да се върне. А ти?

— Търсех Рибс. Често идва тук. Приятели са с Гризин Фарл.

— Чух, че азатанаят го измъкнал от Дорсан Рил. Спасил живота му всъщност. Това изковава връзка.

— Лорд Силхас също е приятел на Гризин.

— Нима?

Орфантал кимна.