Гаснещ зрак [bg]

— Не е на страната на сестра Шаренас, значи.

— Не знам. — Най-сетне горещината стана прекалена и Орфантал стана и се отдръпна от камината. — Седорпул ми каза за магията. Дарът на Терондай за всички Тайст Андий.

— О? А ти самият проучвал ли си магията, Орфантал? Трябва да те предупредя за рисковете…

— Мога да правя това — прекъсна го Орфантал и разпери ръце. Мракът изведнъж набъбна, сгъсти се, въплъти се във форми, които накараха историка да се свие от страх в стола си. — Тези са вълците ми — каза Орфантал.

Рибс пред камината скочи, ноктите му затракаха по каменните плочи, щом драсна към вратата.

Привиденията наистина бяха добили очертанията на вълци, но толкова високи, че надвишаваха самия Орфантал. Блеснаха кехлибарени очи.

— Мога да вляза в тях — продължи Орфантал. — Мога да изскоча от тялото си и да вляза в тях, и в двата, едновременно — но трябва да са един до друг, когато го правя. Ако вляза само в единия, пак мога да накарам другия да ме следва или да направи каквото му кажа. Усещането е странно, историко, да вървиш на четири крака. Същото ли е, каквото могат да правят джелеките?

— Орфантал, ако обичаш, махни ги оттук.

Орфантал сви рамене и смъкна ръцете си. Чернилката се завихри, после се разпръсна като мастило във вода.

— Не — каза Райз Херат, — това изобщо не е като тяхното. Магията на джелеките е древна, по-… зверска и дива. Казвали са ми, че изгаря очите да я гледаш. Твоите… създания… са по-деликатни. Орфантал, показвал ли си на някой друг тази твоя сила?

— Още не.

— По-добре недей.

— Защо?

— Каза, че душата ти може да се прехвърля в тях, нали? Тогава ги сметни за своето последно средство. Ако животът ти се окаже в опасност. Ако получиш смъртна рана, в тялото, което имаш сега, тогава, Орфантал, избягай при своите… приятели. Разбираш ли ме?

— Мога ли изобщо да направя това?

Историкът поклати глава.

— Не знам със сигурност, но изглежда е възможност — според това, което току-що описа. Тази тайна, Орфантал — пази я, защото стане ли известна, приятелите ти вълци ще бъдат уязвими. Кажи ми — трябва ли да са близо, когато се въплъщават?

— Не знам. Бих могъл да опитам да ги вдигна в различни стаи може би, и да видя дали става.

— Опитвай, но тайно. Никой да не види. Никой да не разбере.

Орфантал сви отново рамене и се обърна към вратата.

— Рибс пак избяга.

— Започвам да схващам защо.

В този момент тежки стъпки по коридора предизвестиха връщането на Гризин Фарл. Щом влезе, азатанаят кривна глава и подуши въздуха.

— А, добре — промърмори и очите му се спряха на Орфантал. — Тихата ми сянка… ще се включиш ли в разговора ми с историка?

— Не, сър. Ще ида да потърся Рибс.

— Да, профуча покрай мен в коридора. Търси го в най-далечния ъгъл на Цитаделата или в конюшните навън.

Орфантал кимна и излезе. Спомни си думите на Райз Херат за ловци и лов, и за детския ум, заклещен във всичко това. Но не го интересуваше използването на вълци за лов и не го интересуваше ловът също така. Нямаше герои сред ловците, защото убиването беше лесно. „Освен, разбира се, ако жертвата не реши, че вече не е невинна. И тогава спира да се страхува. И решава, че бягането е безполезно, защото от някои неща не можеш да избягаш, а една голяма дупка зад теб може да е и уста, и да става все по-голяма.