Драконите на сломеното слънце [bg]

— О, в пълна безопасност е — рече Тас. — Не би и могло да бъде иначе, ако ме разбираш.

— Доста интересно време за лов — отбеляза Джерард, докато наблюдаваше изчезването на водача им сред сенките.

— Прави го, защото аз му наредих — обясни магьосникът. — Грифоните ще бъдат в далеч по-добро настроение, когато хапнат. А и пътуването ще бъде по-безопасно. Случвало ми се е да яздя грифон точно когато му скимва, че се интересува повече от празния си стомах, отколкото от човека на гърба си. Набеляза си елен и се спусна към него, така че не можех да сторя нищо друго, освен да се вкопча ужасено в гърба му. За щастие, всички, включително и елена, който чу виковете ми към грифона и се шмугна в храстите, излязохме от премеждието здрави и читави. След това звярът беше в толкова противно настроение, че отказа да лети с мен. Оттогава винаги нося със себе си храна, която предлагам в дар.

— Защо тогава елфът не е уловил нещо, преди да потеглим, вместо да го чакаме сега?

— Вероятно защото не е искал през целия път насам да влачи със себе си труп на животно — отговори язвително Палин. — А и имай предвид, че миризмата на прясно убито месо кара стомасите на елфите да се обръщат наопаки.

Джерард реши да замълчи. По тона на магьосника се разбираше, че Палин смята рицаря за идиот. Може би не беше искал да го каже точно по този начин, но така се разбираше.

— Между другото — обади се високомерно магьосникът, — исках да знаеш, че поне що се отнася до мен, смятам задължението ти към предсмъртната молба на баща си за изпълнено. Оттук поемам аз. Вече не е необходимо да си създаваш главоболия.

— Както желаете, сър — отвърна Джерард.

— Освен това искам да ти благодаря за стореното — продължи Палин, след като студенината във въздуха без малко не предизвика снеговалеж насред лято. — Свърши чудесна работа с риск за живота си. Наистина чудесна — добави по-меко. — Ще препоръчам на лорд Уорън да те удостои с публична похвала.

— Благодаря, сър — каза Джерард. — Просто изпълнявах дълга си към баща ви, когото уважавах много.

— За разлика от сина му, нали? — попита магьосникът.

Той се обърна и се отдалечи на няколко крачки с ръце в ръкавите на тъмната роба. Очевидно смяташе разговора за приключен.

Тасълхоф се примъкна по-близичко до рицаря и понеже ръцете на един кендер винаги са заети с нещо, започна да рови из джобовете на ризата, която, след големи молби от негова страна, Лорана му бе ушила. Ризата беше в толкова ярък цвят, че очите на Джерард се насълзяваха само като я погледнеше. Тас започна да изважда всички интересни неща, събрани из дома на кралицата и да ги разглежда под бледата светлина на луната и звездите.

Без никакво съмнение Джерард щеше да се почувства ужасно доволен, когато оставеше и кендера, и магьосника в Утеха. Така най-после щеше да се отърве и от двамата.