Драконите на сломеното слънце [bg]

Наместникът слезе от седлото и хвърли юздите на земята с една-единствена заповедна дума. Конят щеше да остане там, където му бяха наредили. Другият рицар също скочи на земята, като взе със себе си лък и колчан със стрели.

Тримата се запромъкваха през гората.

— Докъде стигнах — заяви сам на себе си Медан, докато отместваше едно клонче и внимаваше къде стъпва. Едва успяваше да следва гърба на човека пред себе си. Единственото, което се виждаше в нощта, бяха трите бели скали, но дори те понякога се скриваха в разпокъсаната мъгла. — Да се промъквам из шубраците като някакъв крадец. Да разчитам на думата на елф, който е готов да продаде господарката си за шепа стоманени монети. И за какво? За да направя засада на някакъв си проклет магьосник!

— Казахте ли нещо, сър? — попита заместник-командирът.

— Да — отвърна Медан. — Казах, че предпочитам да лежа мъртъв на бойното поле със стрела в сърцето, отколкото да бъда тук и сега. Как ти се струва това, заместник?

— Сър? — втренчи се неразбиращо войнът. Нямаше и най-малка представа за какво говори наместникът.

— Няма значение — изскърца със зъби Медан. — Продължавай напред — махна с ръка той.

Размазаното бледо лице на предателя елф се появи в мрака. Той вдигна бялата си ръка и даде знак на наместника да се приближи. Щом се озова при него, Медан го огледа сърдито:

— Е? Къде са? — Не искаше да използва името му. Не си струваше въобще да го нарича някак.

— Там! — посочи елфът. — Под онова дърво. Оттук не можете да го видите, но на сто крачки от тях има голяма поляна, където ще се срещнат с грифона.

Зората караше небето да сивее. Отначало не виждаше нищо, ала ето, че мъглата се раздели, разкривайки три сенчести фигури. Едната явно носеше тъмна броня. Медан не можеше да я види добре, но веднага се разбираше по дрънченето и тракането.

— Сър. — В гласа на предателя се долавяше нервност. — Ако повече нямате нужда от мен, трябва да тръгвам. Отсъствието ми може да бъде забелязано.

— Махай се — отговори Медан.

Елфът се плъзна безшумно и изчезна сред дърветата.

Наместникът даде знак на рицаря с лъка да се приближи.

— Помни, че драконът ги иска живи — каза той. — Цели се високо. Стреляй, само ако си сигурен, че няма да ги убиеш и по моя команда. Не избързвай.

Рицарят кимна и зае позиция в храстите. Запъна една стрела в тетивата и го погледна.

Медан зачака.