Фурията на Първия лорд [bg]

— Въобразявате си — отговори Върховен лорд Фригия. — Няма вдлъбнатина.

— Е, нещо не е наред!

— Да — търпеливо отговори Върховен лорд Плацида. — Пак сте спал с бронята. Не сте достатъчно млад, Рокус, за да правите това. Сигурно сте наранил раменната си става.

— Достатъчно млад съм, за да хвърля кльощавия ви задник от тази стена! — рязко отвърна Рокус. — И тогава ще видим чия става ще се нарани!

— Момчета, момчета — успокои ги Ария Плацида. — Моля ви, не давайте лош пример на другите деца.

Ерен, застанал доста зад Върховните лордове, твърде добре се контролираше, за да се усмихне. Но се залюля на пети в мълчаливо забавление, преди да извие глава и да намигне на Амара.

Тя завъртя очи в отговор, след което пристъпи напред, за да застане до лейди Плацида. Двете се взряха в широко отворената долина, започваща от устието на долината Калдерон — море от плавно издигаща и спускаща се зеленина. Слънцето грееше ярко и денят беше ясен. Врани кръжаха над главите им от дни — първо десетки, след това — стотици, а сега — хиляди. Те хвърляха постоянен поток от трептящи сенки по земята. По-рано врагът ги беше използвал, за да пусне вземачи върху отбранителните позиции на алеранците — сега всеки такъв опит щеше да бъде осуетен от постоянно патрулиращите земни фурии, което доведе и до неочакван страничен ефект под формата на унищожаване на плъхове, паразити и всякакви други вредители, склонни да се появяват в купчините боклук около легионите.

Нека вордът отново опита да използва враните срещу тях. Калдерон беше готов.

— Графиньо — каза лейди Плацида. — Мисля, че чух лейди Верадис да ви казва да спите поне дванадесет часа.

— Което е смешно — каза Амара. — Това беше просто счупена китка.

— В допълнение към няколкото наранявания, които получихте в Рива, доколкото знам — каза лейди Плацида.

— Тя каза дванадесет, защото беше сигурна, че шест ще са ми достатъчни — отговори Амара.

— Отлично обяснение.

— Благодаря — сериозно каза Амара. След секунда продължи: — Трябва да съм тук. Той все още не може да говори достатъчно ясно. Може да се нуждае от превод.

— Разбирам — отвърна лейди Плацида. Тя се обърна към Амара, красивото й лице беше спокойно и почти не показваше умората, която Амара знаеше, че трябва да изпитва.

— Графиньо… ако спечелим тази битка, не всички ще оцелеем. А ако загубим, никой от нас няма да оцелее.

Амара отмести поглед към равнината и кимна.

Лейди Плацида направи крачка напред и сложи ръка на рамото на Амара.