Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Вече нямаше пощада. Зловещите посестрими не им дадоха никакво време да се възстановят. Те продължиха да нанасят безпощадни удари във водата, където бяха паднали демоните на покварата, кълцайки тинестите туловища под повърхността. Сияйните им мечове се издигаха и потъваха в мътната вода, разпръскваки във всички посоки късчета отровна тъкан. Реката клокочеше, а змиевидните силуети на водните духове се мятаха между Лунните деца и фейа-корите, жадни за плячка.
Надолу по течението неголяма буца плът изникна неочаквано на повърхността, ала в същия миг речните създания се нахвърлиха отгоре й и я завлякоха на дъното. Същото се случи и с другите късове гъбеста материя, изграждаща туловищата на демоните.
Чудовищните деца на луните кълцаха демоните на покварата отново и отново, а водните духове просто не позволяваха на фейа-корите да регенерират телата си. Касапницата продължи около пет минути, след което духовете спряха един подир друг да секат плътта на враговете си и водите на реката постепенно се избистриха.
Те вдигнаха високо мечовете си и нададоха писък, който можеше да бъде чут и в Сараку, и в отговор на това всички духове, които косяха армията от Различни хищници, подновиха усилията си със свиреп ентусиазъм. Рухването на фейа-корите се отрази пагубно на чаросплетниците; те бяха заложили всичко на демоните на покварата и загубата им ги потресе до такава степен, че Сестрите успяха лесно да преодолеят защитите им. Щом видяха това, духовете също се нахвърлиха върху тях, без да се боят повече от силата им. За броени минути вещерите бяха избити до крак.
Чаросплетниците бяха мъртви, а армията от Различни изчадия бе поголовно изклана, с изключение на тези от тях, които бяха избягали сред дивата пустош. Малко по малко димът се разсея и кървавата сцена, която се бе разиграла около моста Сакурика, лъсна пред бойците на Империята в цялата си голота. Сред въодушевените редици се понесе тържествуващ възглас, който заглуши рева на бурята, тътена в земята и воя на вятъра. Постепенно този възглас се избистри и се превърна в скандиране:
— Лусия! Лусия! Лусия!
Бяха успели да спрат чаросплетниците и бяха разгромили силите им. Дори и вещерите да успееха да сформират нова армия, силите на Империята щяха да я победят без проблеми, защото имаха Лусия — момичето, което заповядваше на духовете. Тяхната спасителка най-накрая бе разкрила своята сила. С нейна помощ можеха да нахлуят в Аксками и да си го възвърнат от вещерите. С нейна помощ можеха да направят абсолютно всичко.
Ала само Мишани се намираше достатъчно близо до престолонаследничката, за да види, че капките, които се стичаха по лицето на девойката, не се дължаха само на дъжда. Това бяха сълзи, които бликаха изпод здраво стиснатите й клепачи.
Лунните деца се обърнаха бавно към войниците и впериха в тях зловещия взор на бездънните си очи. Скандирането мигом замря.
— Лусия! — изкрещя Мишани. — Лусия, какво си сторила?
Първата светкавица порази една от артилерийските батареи и взриви целия хълм, където бе разположена, сред корона от пламъци. Втората удари сред множеството бойци, погубвайки десетина мъже наведнъж. Преди да осъзнаят какво се случва, тътенът под краката им се усили и земята се разтвори, поглъщайки стотици пищящи мъже в недрата си. Вятърът се превърна в ураган, който подхващаше защитниците на Империята и ги запращаше в реката, където ги очакваха гибелните обятия на водните духове. Сред редиците настана невъобразим смут. Хората захвърляха оръжията си и тичаха накъдето им видят очите, обезумели от неизпитван досега страх; дисциплинираната армия се бе превърнала в изплашено стадо говеда, всяко от които се стремеше да спаси единствено своя живот, обзето от див ужас пред лицето на страховитите неведоми сили, обърнали се внезапно срещу тях.
Лунните деца излязоха на брега, огледаха сцената на неистова паника, разиграваща се пред тях, и започнаха да убиват.
Вече и двата бряга на Ко подгизнаха от кръв. Сияйните мечове на лунните духове се издигаха и спускаха в неуморен ритъм, докато косяха десетките човешки тела. Във всички посоки хвърчаха окървавени крайници, глави и торсове, а реката протягаше алчните си пръсти още по-навътре из сушата, завличайки все повече и повече жертви в тинестите си дълбини. Там, където назъбените копия на светкавиците се бяха забили в земята, се чернееха зловещи кръгове от обгорени трупове, а от зейналите кратери се издигаше мазен дим, който превръщаше в каменна статуя всичко живо, до което се докоснеше.