Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Дори прословутата сарамирска бойна дисциплина не успя да задържи войниците, които побягнаха ужасени при вида на трите чудовищни сестри. Духовете обаче не се интересуваха от тях. Бездънните им очи бяха вперени във фейа-корите и те извадиха изпод раздърпаните си роби тънки мечове, чиито хладни остриета проблеснаха хищно в нощта.
Светкавиците пронизваха земята, небето надаваше злокобните си писъци, а демоните и духовете стояха от двете страни на реката и се взираха един в друг.
Касапницата бе краткотрайна и жестока. Демоните на покварата имаха числено превъзходство, но движенията им бяха мудни и тромави, а дъщерите на луните се носеха около тях като бързи планински потоци. Фейа-корите се извиваха и нанасяха страховити удари, подложени на незначителните атаки на заобикалящите ги речни духове, ала не можеха да сторят нищо на Лунните деца. Мишани видя как единият от зловещите духове отсича крайниците на най-близкия фейа-кори, поваляйки го в реката, а друг демон бе разсечен наполовина и последва съдбата му. Речната повърхност заклокочи и след броени мигове фейа-корите потънаха на дъното, а трите посестрими останаха сами.
Ала не за дълго. Демоните на вещерите се надигнаха от реката, надавайки яростен вой. Туловищата им отново бяха цели и непокътнати, а водата бе почерняла от миазмите им. Лунните деца ги наблюдаваха, неподвижни като статуи, докато фейа-корите пристъпваха към тях.
Този път призованите от Какре страшилища предприеха различна тактика — пет от тях се нахвърлиха върху един враг. Въпреки че първите двама веднага бяха накълцани на парчета и захвърлени в Ко, мишената им не можа да избегне останалите. Фейа-корите повалиха едно от Децата и то изкрещя под тежестта им. Посестримите му веднага се втурнаха да му помогнат, насичайки враговете с хирургическа прецизност, ала когато духът се изправи отново на крака, Мишани забеляза промяната в движенията му и помръкналото му сияние, които свидетелстваха, че демоните на покварата бяха успели да го ранят.
Съвсем скоро фейа-корите отново се надигнаха от водите на Ко, без да обръщат никакво внимание на речните духове, които се опитваха безрезултатно да ги завлекат на дъното, и се впуснаха в поредната схватка. Мечовете на Лунните деца разрязваха с лекота зловонната плът на противниците им, ала Мишани забеляза, че движенията на ранения дух бяха забележимо по-тромави и когато единият от демоните му нанесе мощен удар с уродливата си ръка, той се олюля, а сиянието му изчезна съвсем. В следващия миг отново се появи, но вече едва-едва блещукаше. Сякаш бе изгубил плътността си и не се намираше тук в същата степен като другарите си.
Междувременно другите духове не бездействаха. От Различната армия не бе останала и следа, земята бе осеяна с грозни кратери, а димът се стелеше над всичко. Въпреки това обаче чаросплетниците продължаваха да стоят невъзмутимо по местата си. Вещерите прекрасно съзнаваха, че едва ли щяха да стигнат далеч, ако се обърнеха и побегнеха. Единствената им надежда беше да се доберат до Лусия, а това означаваше да премахнат Лунните деца. Ето защо те бяха концентрирали цялата си воля върху управлението на фейа-корите, а Сестрите правеха всичко възможно да дразнят и разсейват чаросплетниците; ситуацията обаче все още беше патова и никой не можеше да вземе надмощие над другия.
Сега Лунните деца вдигнаха мечовете си и нададоха кошмарен писък, който накара приведената в калта Мишани да потръпне и да запуши ушите си с длани. Ксхианг Ксхи надигна зловещите си ръце, разпервайки източените си пръсти, и от устата на Лусия прозвуча не по-малко пронизителен и ужасяващ нечовешки рев.
Последиците бяха светкавични. Реката заклокочи и засъска ядосано, а когато Мишани погледна към нея, видя, че водите й бяха започнали да текат много по-бързо, отнасяйки бялата пяна и тъмните миазми на фейа-корите надолу по течението. Нивото на Ко започна да се покачва с главоломна бързина и водите й заляха бреговете. Отрядите на Империята се опитаха да отстъпят, ала бяха скупчени прекалено нагъсто един до друг, за да могат да се изтеглят навреме, и бурните вълни ги завлякоха в тъмните й дълбини. Част от бойците на Империята се втурнаха да помагат на другарите си, а другите се опитваха да избягат по-далеч от побеснялата река. Участта на вещерските хищници не беше по-различна; но тъй като на северния бряг почти не бяха останали живи зверове, придошлите вълни на Ко заляха предимно вкаменените статуи на Различните изчадия.
Този път битката между духовете и демоните се проведе в самата река. И двете страни имаха трудности да се задържат срещу могъщото течение, но поне засега се държаха на краката си. Луните деца нададоха отново смразяващия си боен вик и се нахвърлиха с високо вдигнати мечове върху враговете си; за броени мигове и петте фейа-кори бяха насечени на късове.