Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Светкавиците поразяваха фейа-корите отново и отново, забавяйки настъплението им. Мишани, която наблюдаваше сцената през подгизналата завеса на косата си, виждаше лицата на духовете на фона на заревото от светкавиците и зловещите им усмивки я караха да потръпва. По едно време осъзна, че воят на вятъра се беше променил и сякаш в него се долавяха различни гласове — от едва доловим шепот до френетични писъци, — които, макар и неразбираеми за нея, без съмнение носеха някаква информация.
Богове, нека това спре! Нека спре по-скоро!
Ала въпреки че всяка следваща светкавица забавяше фейа-корите, слузта, която се процеждаше от телата им, затваряше раните им и те продължаваха несломимото си настъпление. Вятърът също бе неспособен да ги спре или дори да ги повали на земята — туловищата им бяха прекалено масивни. Демоните на покварата пристъпваха бавно напред и всяка следваща крачка ги приближаваше до реката.
Далеч зад първите редици на армията от Различни хищници, скрит от погледа на врага, Върховният чаросплетник Какре работеше, заобиколен от свита от гауреги. Цялото му съзнание бе погълнато от изнурителната, почти невъзможна задача да ръководи шестте демона на покварата. Мозъчните му връзки се бяха нажежили до крайност от усилието и въпреки че засега все още се държеше, когато всичко това приключеше, навярно щеше да се превърне в пелтечещ безумец.
Разсъдъкът му вече се пропукваше. Твърдо решен да не се отказва от властта си, вещерът бе узурпирал най-висшестоящата позиция сред събратята си с призоваването и ръководенето на първите два демона на покварата. Сега отново бе постъпил така, ала управлението на шестте фейа-кори вече бе отвъд възможностите му. Това беше отвъд възможностите на всеки чаросплетник, но Какре щеше да го разбере едва впоследствие, когато напуснеше чаросплетието. За момента се бе концентрирал над шестте демона и се опитваше с всички сили да ги подчини на волята си.
Ударите, които нараняваха фейа-корите, нараняваха и Върховния чаросплетник, както и останалите вещери, разпръснати по бойното поле. Какре обаче не обръщаше никакво внимание на болката, нито пък го интересуваха Различните хищници, които умираха под стъпките на демоните. След като Авун вече го нямаше, чаросплетниците не виждаха никакъв смисъл да пазят войските си; в крайна сметка имаха огромно числено превъзходство и дори огромната армия, която се бе възправила срещу тях, нямаше да ги застраши, ако не бяха духовете.
Фейа-корите обаче знаеха какво да направят по въпроса. Въпреки че Лусия не можеше да бъде достигната от чаросплетниците, демоните усещаха присъствието на Ксхианг Ксхи като ярък фар в тъмнината.
Да, Какре бе отгатнал плана на девойката. Ксхианг Ксхи беше самата гора Ксу; той се бе сраснал до такава степен с това място, че не можеше да изостави дома си без гостоприемник, който да го носи. И тъй както беше притегателна точка за демоните, привличаше по същия начин и духовете; бе трябвало Лусия да го пренесе тук, за да привлече и другите духове като пчела-майка.
Искаше му се предшественикът му да беше убил Лусия, когато бе имал тази възможност. Ала ето че досега усилията на духовете да унищожат фейа-корите не бяха дали никакъв резулат. Демоните на покварата черпеха сили от заразата в земята, докато за неприятелите им важеше точно обратното — тя ги правеше все по-слаби. Навярно фейа-корите бяха прекалено могъщи, за да бъдат спрени от която и да е сила в Сарамир. Трябваше само да се доберат до Лусия и всичко щеше да свърши — и последната надежда на Империята щеше да умре.
Скрито зад зловещата си Маска, съсипаното лице на Какре се изкриви в безумна усмивка.
Подземният тътен стана непоносим и земята се пропука.
Шумът бе оглушителен. Трусовете бяха толкова силни, че войниците изпопадаха, а топовете и мортирите се прекатуриха. На северния бряг на Ко внезапно се продъни голям участък земя и стотици Различни твари полетяха в зейналата бездна, а в следващия миг от там изригна чудовищен фонтан от нажежена лава, която се извиси като огнен стълб в нощното небе. Обезумяла от ужас, Мишани се взираше със затаен дъх в апокалиптичната картина и не можеше да повярва на очите си.
За известно време трите луни бяха закрити от гъстия черен дим, избълван от земните недра, преди буйният вятър да започне да раздира краищата на тежката му мантия. В следващия момент, когато лавата плисна по земята, за да изпепелява и попарва, на чернокосата жена й се стори, че различава някакви силуети сред дима. Те се стрелкаха с такава бързина между Различните зверове на вещерите, че очертанията им се размиваха и тя не можеше да определи какво точно представляваха. Първоначално й заприличаха на скрендели заради дългите си маймуноподобни крайници, но дори скренделите бяха изключително тромави в сравнение с тях. Различните изчадия бяха обзети от неистова паника — дори Възлите вече не можеха да ги контролират. В допълнение към това северният бряг продължаваше да се раздира от трусове и на много места зейваха разломи, макар и не толкова големи като първия.