Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Когато димът се разсея и пурпурните отблясъци на светкавиците озариха бойното поле, на Мишани й се стори, че Различните твари са замръзнали по местата си. Нищо не помръдваше. Едва когато един от хищниците се разпадна на прах, дъщерята на Мураки ту Коли осъзна, че се бяха вкаменили — ухапванията на паяковидните духове ги бяха превърнали в статуи на самите себе си.
Земята отново се разтвори — този път под един от фейа-корите. Демонът нададе скръбен стон и бе погълнат от бедната, от където изригна друг фонтан от лава.
Армията на чаросплетниците се топеше с главоломна бързина. Вятърът бе станал тъй силен и пронизващ, че накълцваше изчадията и техните кукловоди на парчета. Земята се надигаше и пропукваше, поглъщайки нови и нови порции Различна плът, а сред пушека, избълван от земните недра, се носеха смъртоносни духове. Назъбените копия на пурпурните светкавици продължаваха да раздират въздуха, като погубваха по десетина хищници наведнъж. Само чаросплетниците бяха останали незасегнати — защитите им бяха прекалено силни, за да бъдат преодолени лесно.
Фейа-корите продължаваха да настъпват. Един от тях беше паднал, но другите вече бяха стигнали до реката, която гъмжеше от труповете на удавени от духовете Различни изчадия.
„Тя не може да ги задържи там“, помисли си изплашено Мишани. „Въпреки помощта на духовете, Лусия не може да ги задържи на отсрещния бряг!“
Престолонаследничката стоеше абсолютно неподвижно, без да обръща никакво внимание на дъжда, вятъра или земните трусове. Лицето й продължаваше да е обърнато към небето, очите й бяха затворени, а ръцете й висяха отпуснато покрай тялото й. На Мишани й трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че нозете на Лусия не докосваха земята и тя се рееше на няколко сантиметра над нея. Единствено Ксхианг Ксхи помръдваше — пръстите му се свиваха като на кукловод, а източеното му тяло се извиваше плавно над гостоприемника си. Луните се взираха в тях иззад разкъсаните облаци, а светкавиците озаряваха опустошенията с пурпурното си сияние.
Фейа-корите достигнаха брега на реката и спряха. Зад тях армията от Различни хищници на чаросплетниците бе напълно разсипана. Повечето изчадия бяха избити, а оцелелите бяха избягали след смъртта на Възлите, завръщайки се към животинските си инстинкти. Демоните на покварата обаче изобщо не се интересуваха от това. Пламтящите им очи бяха съсредоточени върху нещо на южния бряг — някаква невидима точка, която възпираше настъплението им.
Мишани присви очи и погледна натам. Всемогъщи богове, наистина виждаше нещо — някакво сияние на южния бряг на Ко, сякаш дъждовните капки се бяха превърнали в блещукащи кристалчета. Това сияние започна да се сгъстява пред очите й, при което войниците, които бяха наблизо, заотстъпваха изплашено назад. В следващия миг то се раздели на три светещи мъглявини, които постепенно взеха да придобиват форма и плътност.
Чернокосата жена знаеше какво се случва още преди процесът да достигне своя край. Преди много време Кайку й бе разказала тази история.
Това бяха безумните духове на лунната буря, потомците на богините, които владееха нощното небе. Лунните деца.
Те се извисиха застрашително над бойците на Империята. В разказа на Кайку бяха два пъти по-високи от нея, ала сега изглеждаха като истински колоси — с дванадесетметрова височина, досущ като демоните, срещу които се възправяха. Имаха тела на жени, а украсените им с причудливи орнаменти роби се бяха превърнали в парцаливи дрипи. На китките и лактите им висяха древни украшения, които се поклащаха бавно при движенията им. Силуетите им излъчваха някакво бледо сияние, подобно на светлината на родителите им, а косите им приличаха на пера. Най-ужасяващи обаче бяха лицата им — чертите им непрестанно се променяха и разтапяха, сякаш бяха разтопени маски от восък, и единствено очите им изглеждаха постоянни: черни бездни, в които се четеше прастара злина и проблясваше гибелното сияние на вечността.