Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Лусия стоеше неподвижно с отпуснати покрай тялото си ръце, а лицето й продължаваше да бъде обърнато към бичуващите я дъждовни капки, сякаш от небето се сипеше някакъв успокояващ балсам. Беше подгизнала до мозъка на костите си. Мишани трябваше да положи огромни усилия, за да се задържи на мястото си под напора на вятъра. Тя заслони очи с ръка и надзърна боязливо. От дрехите на Лусия се издигаше пара, която постепенно се сгъстяваше; на чернокосата жена й трябваше известно време, докато осъзна какво всъщност се случваше.
Нещо излизаше от тялото на престолонаследничката.
Ксхианг Ксхи се издигна над главата й като крилете на някакъв митичен демон — гигантска белезникава сянка, чиито източени пръсти засилваха още повече сходството с някакъв кошмарен прилеп. Издълженият му силует бе прикрепен към долната част на гърба й като отвратителен инкубус,6 разперил над нея зловещите си ръце. Лицето му представляваше неясно петно, а точните му размери бяха невъзможни за определяне, защото обликът му се менеше при всеки различен зрителен ъгъл. Войниците се свиха изплашено, а някои побягнаха, защото не можеха да понесат бремето на присъствието му.
Мишани също щеше да избяга, но не можеше да изостави Лусия. Бе се зарекла да не се отделя от престолонаследничката, която някога й беше като сестра, ето защо остана, впримчена между чувството за дълг и ужаса.
Фейа-корите нададоха чудовищен вой, който отекна с такава сила, че мечовете на бойците се раздрънчаха в ножниците. Демоните на покварата бяха усетили появата на съперника си и му отправяха предизвикателсто.
Ксхианг Ксхи вдигна ръце и разпери издължените си пръсти; Лусия отвори уста и ответният рев, който се изтръгна от дробовете й, проехтя като гръмотевична експлозия. Тя разтърси околните хълмове, а Мишани залитна и затисна ушите си с длани, докато се опитваше да запази равновесие.
Армиите утихнаха и артилерията замлъкна. Нощта стана още по-тъмна, когато пелената от облаци закри трите луни. Самата земя потрепери и от недрата й се надигна някакво глухо боботене, което ставаше все по-силно и по-силно. Вятърът се превърна в истински ураган, който поваляше хората, и двете армии бяха обхванати от безредие. Мишани падна на колене в калта, привеждайки се към земята, а телохранителите на Лусия се крепяха един друг, за да останат прави. Само Сестрата се държеше тъй, сякаш нищо не се беше случило — вилнеещият вихър сякаш я заобикаляше, без да я засегне.
Когато фейа-корите се врязаха в редиците им, Различните зверове се опитаха да избягат настрани. Настана голям хаос, защото демоните пълзяха на четири крака и прегазваха хищниците по пътя си като мравки, или пък ги изгаряха с ужасната слуз, която се стичаше от телата им. Явно бурята не се отразяваше по никакъв начин на отвратителните колоси, защото те пристъпваха невъзмутимо напред, без изобщо да забавят ход.
Боботенето в земята бе станало още по-силно и двата бряга на Ко се разтърсваха от спорадични трусове досущ като при земетресение. Войниците отправяха горещи молитви към боговете и едва се сдържаха да не побягнат, но поне засега суровите заповеди на пълководците и легендарната им дисциплина ги удържаха по местата им.
Небето се раздираше и бумтеше, а назъбените копия на светкавиците прорязваха мрака. Една от тях порази лявата страна на последния фейа-кори, прогаряйки дупка в плътта му, и от там избликна зловонна нечистотия, която се посипа върху Различните изчадия около него. Демонът изстена и залитна настрани, но сетне продължи напред към реката, а раната му се затвори от само себе си.
Мишани наблюдаваше със затаен дъх апокалиптичната сцена, приклекнала в калта; светът бе полудял и тя имаше чувството, че тъпанчетата й ще се пръснат от всичкия този шум — раздиращите писъци на небето, тътнещото бучене на земните недра, пронизителния вой на вятъра и непрестанното барабанене на дъжда. Всичко това, в съчетание с влудяващото сетивата присъствие на духовете и рева на лунната буря, обтягаше нервите й до краен предел и я изпълваше с ужасни предчувствия. Ако имаше къде да избяга, дори честта й нямаше да успее да я задържи до Лусия, но просто нямаше къде да отиде.
6
В митологията — зъл дух, който изсмуква жизнените сили на жертвата, докато спи — Б. пр.