![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Ларк усети вълна на странна емоция — неохотно уважение към безстрашните джофури. Тяхната непреклонност пред лицето на ужасните катастрофи показваше защо видът им е постигнал могъщество и влияние сред великите дишащи кислород кланове. Фактът, че макар и временно, устояват пред сили, по-стари и велики от самите тях, беше внушително постижение.
Въпреки това се надяваше скоро да се провалят.
Линг насочи вниманието му навън от очукания корпус.
За миг Ларк се олюля от неочаквания образ, който напомняше на гигантско торнадо!
Заобикаляше ги невероятен циклон, вихрушка от огромни обекти, които искряха и проблясваха, докато се спускаха по спирала в стесняваща се фуния към мътнобелите пламъци на малка звезда.
Той бързо разбра, че познанията му вече не се ограничават до скромното му образование на джиджоски преждевремец — провинциален биолог, свикнал само с хартиени книги. Трябваше съвсем слабо усилие на волята, за да се прехвърли в ума на Линг и да възприема факти, връзки и хипотези, обясняващи сцената пред очите им. А имаше и други архиви — не толкова познати, но също толкова достъпни.
Внезапно Ларк насочи мисълта си към огромния циклон от спускащи се надолу космически кораби и се отъждестви с тях.
„Аз съм Роякът на кандидатите, миграция на избрани оттеглили се от цивилизациите на дишащите кислород и водород.
Най-после въздигнали се дотук.
Уморени от безсмислените битки и караници на плоския космос и реалното време.
Примамени от изкусителното очарование на Прегръдката на вълните.
Напълно съзнаващи опустошенията из Петте галактики.
Разбиращи опасностите, които ги очакват.
И въпреки това продължавам навътре. Сливам многобройните си части. Създавам уникална смес от онова, което е било просто обещаваща суровина. Събирам в едно най-добрите от двата класа.
Надявам се и се чудя какво идва после…“
Сега Ларк виждаше и контекста на онова, което бе сполетяло „Полкджхи“. То представляваше част от много по-мащабен процес! Същите сливания на форми на живот трябва да се извършваха и на всеки от милионите огромни съдове навън… само че навярно по-мирно, с по-малко съпротива от страна на екипажите, които бяха много по-добре подготвени от бедните джофури.
И все пак не можеше да не долови масовото отчаяние. Това величествено сборище на кандидати за трансцендентност трябваше да е спокойно и организирано. Но с всяка изтекла дура ставаше все по-хаотично. Искрите, които по-рано му се бяха сторили толкова весели, сега разкриваха огнени сблъсъци. Ужасна гибел пълзеше сред сливащите се кораби.
Линг отново посочи и умът му я последва. Вместо навън, общото им внимание се насочи надолу към източника на гравитация и светлина, където огромни, стройни структури орбитираха плътно около компактна звезда.
На пръв поглед игловидните домове също изпитваха ужасно налягане. Докато двамата с Линг ги наблюдаваха, от тях се отчупваха парчета, по-големи от планини, и се разпадаха под страшната сила на мощни вълни.
И все пак Ларк не изпитваше мъка, тревога или усещане за надвиснала опасност.
„И нищо чудно! — осъзна той. — Иглите изобщо не са домове! Това са портали за друго място!“
Линг кимна.
„Всъщност, ако се замислиш, изглежда логично.“
Ларк насочи ума си като връхлитащ сокол към една от бързо въртящите се игли, дълга и тънка като копие. Макар че се отчупваха части от обвивката й — откъснати от хаотични хипервълнови смущения, — той някак разбра, че те не са важни. Просто временни обиталища и поддържащи структури. Когато се отделяха, под тях се разкриваше блестящата сърцевина, сияеща и сякаш хлъзгава.
Мисълта му пристигна тъкмо когато един от „кандидатите“ — напълно преобразена сфера-кораб — завършваше дългото си спирално спускане и бързо наближаваше иглата, като се плъзгаше точно над плазмените огньове на бялото джудже. Огромният хибриден съд — вече хомогенна смес от водородната и кислородната цивилизация — шеметно се носеше към отворения портал, сякаш притеглян от мощно поле.
Корабът-сфера внезапно като че ли се плъзна странично през тесен прорез в пространство-времето.
Отворът изчезна само след мигове. Но това бе достатъчно за Ларк.
Първото му впечатление за отсрещната страна беше плътна, въртяща се чернота. Тъмна топка, по която проблясваха ярки светлинки. Някак можеше да усети усукването и извиването на вакуума, изкривяващо всички съзвездия отвъд.
„Това е неутронна звезда — отбеляза Линг. — Много отдавна е изразходвала или изхвърлила горивото си. Сега се е свила и е далеч по-малка от бяло джудже — диаметърът й няма и десет километра! Гравитационното налягане под повърхността е толкова високо, че атомните ядра се сливат със заобикалящите ги облаци от електрони и образуват „дегенерирала материя“.