![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Но ако се съдеше по отпуснатите рамене на Джилиън, новината не беше добра. Лицето й бе бледо и тъжно.
„Това може да са последните мигове от живота ни — помисли си младата жена. — Би трябвало да ги прекарам с Емерсън, а не да се занимавам с теории за древни престъпления или да анализирам космически катастрофи, които никой не може да предотврати.“
Уви, Емерсън изобщо не се мяркаше наоколо. Въпреки недъга си, инженерът ръководеше всички техници, които Ханес Суеси можеше да освободи. Бяха се отказали да се мъчат да изстържат опасната обвивка на „Стрийкър“ и вместо това работеха по комуникационния лазер. Макар че идеята на Емерсън все още оставаше неясна за повечето членове на екипажа, Джилиън беше одобрила проекта, отчасти, за да намери някаква работа на свободните от дежурство и да поддържа духа им.
„Иска ми се да имах такова убежище… да се занимавам с нещо, да се преструвам, че помагам. Но единственото, което зная за техниката, е как се прави хартия с помощта на примитивни чукове и енергия от малката воденица на Нило. Като се изключи това, аз съм просто шаман. Майстор на древното земянитско изкуство на изчисленията.“
Прити й донесе няколко листа, покрити с рисунки, които представяха хиперпространствени пътища, изкривени и стигащи почти до точка на разкъсване. Усетило меланхоличното настроение на господарката си, дребното шимпанзе остави скиците настрани и се сгуши в скута й.
„Милата ми Прити — помисли си Сара, докато я галеше. — Ти си няма, докато земните шими вече могат да говорят и да управляват звездни кораби. И все пак колко ми се иска да им докажеш качествата си! Със сигурност ще ги удивиш, стига някога да стигнем до Земята.“
Джилиън прекъсна разговора си със Зуб'даки и направи бързи жестове с ръце, за да повика холографски изображения на още няколко делфийски лица, сред които Акеакемай й главният астрогатор Олело. Те я послушаха в продължение на няколко минути, после възразиха достатъчно високо, за да може Сара да дочуе откъси на тринарно-англически.
— … ние действаме колкото е възможно по-бързо при с-с-сегашните обстоятелства. Би било глупаво и безразсъдно просто да с-с-се хвърлим с-с-с главата напред в този хаос!
Тя не успя да разбере отговора на доктор Баскин, но той оказа сериозно въздействие върху Акеакемай, който изцъкли очи с почти човешка изненада. Вечната делфийска „усмивка“ сега бе помрачена от огорчение.
Сара внимателно повдигна Прити от скута си и я остави на пода. После се изправи и се насочи към разговарящите, чиято разгорещеност нарастваше с всяка изтекла дура.
— Но… — заекна Акеакемай. — Ами трансцендентните? Те с-с-със с-с-сигурност няма да допуснат такова нещо!
„Какво да допуснат?“ — зачуди се Сара, когато се приближи.
Внезапно се появи холограмата на Ние, която се завъртя във въздуха край Джилиън Баскин.
— Имам лоша новина — съобщи компютърът. — Порталите се затвориха. Вече не приемат кандидати от това място.
— Страхувах се, че ще стане така — отвърна Джилиън. — Субпространствените разкъсвания са повлияли върху функционирането на порталите. Сега корабите няма къде да отидат и ще се струпат точно над повърхността на джуджето.
— Вече се струпват. Все повече кандидати завършват преобразяването си и се установяват в ниска орбита. Обаче… — Холограмата се изви и поклони. — Не си права за порталите. Те не са повредени. Наистина изглежда, че са престанали да приемат нови кандидати. Но причината е, че сега просто имат други задачи.
— Покажи ни! — като наруши старшинството на Джилиън, нареди Сара. По-възрастната жена кимна и във въздуха се появи многоизмерно изображение. Всички обекти бяха представени в логаритмичен мащаб, което позволяваше събитията да се наблюдават в умалени подробности.
Гигантски съдове се тълпяха край бялото джудже като стадо нервни животни, които обикаляха все по-близо около пламтящия огън. Пред погледа на Сара постоянно прииждаха нови. Всички те се стремяха да се прехвърлят на следващото равнище. На онова легендарно място до някоя далечна неутронна звезда, където можеха да продължат да се преобразяват и да се наслаждават на прегръдката на мощните вълни.
Само че проходите ги нямаше! Допреди мигове игловидните структури бързо пропускаха кандидатите към тяхната цел. Но сега огромните устройства бяха напуснали постовете си и се отдалечаваха, изоставяйки закъснелите на съдбата им!
Порталите сияеха в непостоянни цветове, което ги караше да изглеждат хлъзгави. Те напомняха на Сара за „спектралния поток“ — поразителната пустиня от псиактивен камък на Джиджо.