![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Онези искри там са гама-лъчи, които трансцендентната мрежа за наше удобство предава във видимия спектър. Всеки проблясък представлява зрънце, голямо навярно колкото бактерия, което набира почти светлинна скорост, преди да се блъсне в повърхността.
Във всяка галактика има по половин милиард от тези плътни звезди… и на всеки трийсет години се ражда по една нова. Но само няколко неутронни слънца притежават особеностите, необходими на трансцендентния клас. Трябва да са спокойни. Да се въртят бързо, но да са със слаби магнитни полета.“
Ларк преодоля изненадата си.
„Разбирам какво става. Процесът продължава!
Нима усилващият се апетит за вълни може да се задоволи с обикновено бяло джудже? Разбира се, че те ще мигрират на място, където полетата са още по-силни.
Значи безбройните кандидати, които в момента заобикалят „Полкджхи“, само минават оттук! Използват бялото джудже като сборно място — където да се слеят и преобразят, за да се приготвят за следващата фаза.“
Когато отново се отвори тесен прорез, Ларк насочи мислите си през него, като яхна вълна на гигантска информационно-обработвателна система — като морска бълха, кацнала на върха на цунами, — за да разбере какъв живот водят трансцендентните същества на такова странно място.
Неутронната звезда сякаш бе обгърната от мъгла, стелеща се точно над повърхността.
„Жилища“, посочи Линг.
Ларк се опита да се вгледа по-внимателно, но му пречеха обектите, които с невероятна скорост профучаваха над гладката, черна повърхност. Всяка орбита отнемаше съвсем незначителна частица от секундата. Гравитацията беше толкова висока, че вълните биха разкъсали на парчета всеки физически обект с големина повече от няколко метра.
Макар че сетивата му бяха подсилени от Майка, способностите на органичния мозък си имаха граници.
„Но… — мислено заекна Ларк. — Когато дишащите кислород и водород се слеят, резултатът си остава органичен… и се основава на вода. Как биха могли да издържат там долу същества като нас?“
Сякаш въпросът му бе команда — фокусът на вниманието им се насочи навън към съседните райони от космоса, където сега можеха да различат огромен брой тъмни, вретеновидни обекти, строени в прави редици.
Ларк усети метални присъствия, всяко очакващо своя ред с търпеливо мълчание, което можеше да произхожда единствено от бездънните глъбини на междузвездния вакуум.
И тогава разбра.
„Машини!“
Беше пристигнал трети клас живот. В отговор на някакъв мощен зов, най-добрите и най-съвършените от техния вид се бяха събрали, за да участват в нов съюз.
В друг вид брак.
В космоса се появи тесен прорез, който позволяваше достъп към зоната на бялото джудже. В изкривеното небе проникна още една сфера-кораб, носеща товара си от обединени форми на живот.
Около нея се струпаха няколко десетки от очакващите машини, които образуваха пашкул от нишковидна светлина.
Нямаше съпротива. Ларк не усети нито ужас, нито примирение. Само готовност за преобразяване.
Биологът в него разпозна нещо изящно и естествено в този процес, макар че скоро подробностите станаха прекалено сложни и неясни, за да ги следва дори с подсилените си сетива.
Неочаквано с мощен взрив от светлина всичко се промени.
От проблясъка остана само дъжд от искри, който бързо се изсипа към прегръдката на гравитационните полета точно над неутронната звезда.
На Ларк му се зави свят от удивление. Той отдръпна мислите си и ги върна в реалния свят, като прикова поглед върху меките кафяви очи на Линг.
„Това ли било? Там ли свършва всичко? Дишащите кислород и водород се сливат с машините и после вечно орбитират около плътно черно слънце?“ Тя поклати глава.
„Дотам бях в състояние да проникна. Но е логично да не е така.
Помисли, Ларк. Сливат се три класа живот. Трите, които са известни като най-буйни. Най-способни да манипулират материята и енергията. Най-после знаем защо дишащите водород и кислород и машините толкова дълго са били в състояние да съществуват съвместно… тъй като имат обща съдба и никой не може да оцелее без другите.
Но има още класове. Още разумни същества! Кванталите и метамемите например. И се носят слухове за други, за които не се споменава във Великата библиотека. Простата логика — и естетика — ме кара да си мисля, че процесът продължава. Трябва да се присъединяват и други. На някакво равнище отвъд онова, което току-що видяхме.“