![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Ларк премигна.
„Някакво друго равнище ли? Но какво би могло да се крие отвъд…?“
После внезапно разбра.
Споделил просветлението му, малкият занг до него отдели зловонни мехурчета — равносилни на стъписан вик — и се сви навътре. Но Ларк само кимна.
„Говориш за черните дупки.“
В мислите му се заизлива неканен порой от информация, който разкриваше много различни типове „дупки“, известни на науката — места, където плътността на материята надхвърляше точката на невъзвратимост и гравитацията бе толкова висока, че не можеше да се измъкне каквато и да е светлина или данни. За описаната от Линг цел бяха подходящи само няколко от дълбоките ексцентричности. Предимно по-малките — само няколко десетки пъти по-големи от типично слънце. Бездънни бездни, чиито стръмни краища бяха обливани от най-мощните вълни… и където самото време беше почти неподвижно.
В тясното пространство точно извън събитийния хоризонт на черната дупка различията между материя и енергия се размиваха. Причинно-следствените връзки не се поддаваха на властта на Ифни. При съответните обстоятелства можеха да се слеят всички класове живот, за да образуват смес от чист разум. Разумът в дестилирания му вид.
Ако всичко бе както трябва.
„Ти си права, това е логично и естетично. Дори красиво по свой собствен начин.
Но имам един въпрос, Линг.
Къде е нашето място във великата схема на нещата?
Искам да кажа, къде сме ние с теб?
Всички същества на тези кораби и сфери, които ни заобикалят, може да са готови за такава съдба… ако предположим, че оцелеят в този хаос, за да стигнат до следващото равнище. В крайна сметка, те са прекарали векове в усъвършенстване на душите си и в подготовка за това преобразяване.
Ала ние с теб попаднахме тук случайно! Защото се оказахме на неподходящото място в неподходящ момент. Мястото ни не е тук!“
Линг плъзна ръка в неговата и той усети в ума си топлата й усмивка.
„Не ти ли харесва новото ни гнездо, обич моя?“
Той стисна дланта й.
„Знаеш, че ми харесва. Просто не горя от желание да направя следващата стъпка — да се „слея“ с някакви космически механоиди, после да се свия до размерите на грахово зърно и накрая…“
Тя го накара да замълчи с леко мисловно докосване, успокоителна милувка, която стопи паниката му.
„Всичко е наред, Ларк. Не се тревожи.
Много се съмнявам, че ще стигнем чак дотам.
Сигурна съм, че джофурите имат да кажат нещо по въпроса.“
Сара
Макар да получи отговор на въпроса си, тревогите на Сара не престанаха да я измъчват.
Докато холограмата на Ние се въртеше наблизо, тя загрижено мръщеше чело.
— По дяволите! Надявах се да разбера, че копелетата са станали трансцендентни.
— Мога ли да науча защо се вълнуваш за съдбата на която и да е стара раса? — озадачено попита компютърният глас.
Сара още повече се намръщи.
— Буюрите не са просто която и да е раса. Когато са наемали Джиджо, те са били прочути с интелигентността и остроумието си. Могат да бъдат наречени тимбримите на своето време, само че са били далеч по-фини в политическите игри… и са имали много по-мащабно мислене за това какво е необходимо, за да се направи добра шега.
— От името на моите тимбримски създатели ти благодаря за комплимента — саркастично отвърна Ние. Но Сара се беше научила да не обръща внимание на симулираните му настроения, целящи да дразнят хората. Тя бе загрижена за раса от шегобийци, чиято идея за хитър номер спокойно можеше да обхваща милион години. Търпеливи шутове, сред чиито жертви беше и собственият й народ — Общностите на шестте раси на Джиджо.
— Сигурен ли си, че трансцендентните поддържат пълни архиви? — попита младата жена. — Когато са направили следващата стъпка, буюрите може да са минали през друго бяло джудже — през друга фуния на сливане.
— Ти не разбираш природата на квантовото изчисление — сухо отбеляза Ние. — Всяка част от трансцендентната мрежа е в локален контакт с всички други. Няма разлики в пространството, дори във времето. Всички трансцендентни знаят онова, което е известно на другите. Става дума за максимално приближение до онова, което вие, човеците, сте наричали „Всезнаещото божество“… от тази страна на точката Омега.
Сара изсумтя и използва силния акцент на долоски свободен фермер:
— Досега съм виждала десетина категории така наречени звездни божества и нито едно от тях не ме е впечатлявало. Очевидно дребнавостта следва живота навсякъде, колкото и нависоко да се издигне.
— Толкова млада, а толкова цинична — въздъхна Ние. — Така или иначе, въпросът, който прати до Мрежата, все пак получи отговор. Ако приемем, че трансцендентните не лъжат, можем да сме сравнително сигурни, че буюрите още не са се присъединили към тях.