![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— О, я стига си се оплаквал, страхливец такъв — презрително отвърна той. — На Джиджо сме се научили, че старите врагове могат да стават приятели. Пък и каква друга работа имаш в момента?
Значението на думите му някак си стигна до занга, който отдръпна представителите си и ги пое обратно в тялото си.
Наистина, не можеше да се върне в базата си точно от противоположната страна на бойния кораб. Между тях лежеше огромно опустошено пространство. Сега „Полкджхи“ бе пълен с неща, които пълзяха по коридорите, прегризваха стените и им придаваха гротескни форми. Основните корабни системи изглежда бяха пощадени. Те все още се намираха под контрола на оцелелия джофурски екипаж — който ставаше все по-отчаян, — но докога?
Ларк усети, че до него се приближава едро създание. Третият член на групата им.
— Ти си прав, Ларк — прошепна купчината лъскави пръстени, чиято пулсираща маса трепереше, докато отделните й части спореха помежду си. — Огромното макросъщество очевидно е решило да се разширява, докато изцяло не запълни „Полкджхи“. Можем да избягаме, но къде? Следата ни доведе тук. Нашата/моята/твоята/нашата съдба явно лежи вътре. Хайде да разберем какво иска. Какви са целите му. Защо е дошло тук.
Ларк забеляза признаци на промяна в желатиновата маса. Очите на Линг, които до този момент бяха ужасяващо пусти, сега като че ли се проясниха и постепенно се фокусираха към него.
В тях внезапно проблясна светлина! Беше го познала! Макар че устата й бе покрита от симбионт, тя очевидно се усмихна и протегна напред ръце.
— Е, погледни на нещата откъм хубавата им страна — отбеляза той, макар че зангският му спътник потръпваше от страхливо примирение. — Там вътре изглежда интересно. Може да научим много неща, а?
Гигантската мембрана не се опита да ги сграбчи, когато се приближиха. По-скоро леко се сви, после като че ли предпазливо ги подуши, сякаш благоволяваше да бъде ухажвана. Ларк протегна ръка и погали повърхността й. Беше ледена и в същото време ужасно приятна по начин, който не можеше да проумее.
Зангът потрепери, после като че ли промени мнението си. Ларк усети нещо като изненада. Това явно не бе смъртният враг, който спътникът му очакваше, а далечен роднина, по-голям и по-мил.
Огромната желатинова маса най-после взе решение. Пред тях се образува кухина с формата на тунел или врата.
Ларк не се поколеба. Той закрачи напред към любимата си.
Изглежда инстинктът не го беше излъгал. В това сливане имаше нещо дълбоко естествено.
На теория класовете на дишащите водород и кислород бяха несъвместими. Те използваха различни химични вещества и съществуваха при съвсем различни температури. Но животът има опит в решаването на всякакви проблеми. Симбиозата позволява на два или повече организма да обединяват способностите си и да постигат неща, които само единият от тях не би могъл да осъществи. Тъкмо това се бе случило, когато в земните океани се бяха слели първите клетки, за да образуват съюзи, по-жизнени от отделните части.
Скоро Ларк свикна с идеята, че същото може да се извършва на много по-сложно равнище, особено под напътствието на мъдър разум.
Така или иначе, докато гъмжащият рояк от други „органели“ го заобикаляше, той се интересуваше само от една от тях, чиито ласки го караха да се чувства на това странно място по-уютно, отколкото в леглото си на Джиджо.
„Радвам се, че сме запазили всичките си наистина важни функции“, отбеляза Ларк.
Линг плътно се притисна до тялото му, докато двамата се носеха в мембраната. Отговорът й не се разнесе като звук, а пряко, сякаш предаден от течната среда.
„Типичен мъжкар. Стига половите ви органи да са задоволени, за вас нищо друго не е от значение.“
Той запремигва.
„Твоят не беше ли?“
Тя отвърна с леко, очевидно задоволено стисване на ръката му. Кожата й все още трептеше от ритмите на напрегнатото им любене.
Част от Ларк — неуморният мислител — се зачуди за какво би могло да използва човешката сексуална страст макросъществото. Не че не беше благодарен за този нов етап от живота си. Но щом започнеха да текат, мислите му просто нямаха спиране.
„Какво се случи с Ранн?“ — попита той.
Единственият друг човек на борда, ужасният даникски воин, бе използвал дарбите си в полза на джофурите. Ларк не можеше да се отпусне, докато знаеше, че врагът му все още е някъде там.
„Не се тревожи за него. Повече няма да ни безпокои.“
Когато погледна към нея, Линг сви рамене и покрай ръцете й се завихриха мехурчета.