![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Както можеше да се очаква, това е плътна, сложна система, далеч по-съвършена от галактянската техника. Досега е оставала невидима, защото само малки периферни части използват класическа електроника или фотоника. Основният метод очевидно е квантово изчисление в толкова грандиозни мащаби, че трябва да използва силно компресирани гравитационни полета.
— Такива полета не съществуват тук — отбеляза Ние. — Дори сред игловидните жилища, които обикалят точно над компактното ядро на звездата, ресурсите са изключително недостатъчни.
Сигурно регистрираме периферията на нещо много по-огромно. Нещо, чийто център се намира надалеч от тук.
Разбира се, дойде ни наум, че това може да е нашият шанс. Нашата надежда да се свържем с „по-висши власти“, както ни нареди съветът Терагенс. Съществата, които ни предадоха при Многоизмерния свят — онези така наречени Стари, — бяха като бебета в сравнение с умовете, използващи тази нова мрежа. И наистина, всички признаци показват, че те са онзи връх, който постига животът.
И все пак не ми се иска просто така да предам нашата информация от Плиткия куп. Толкова много пъти оставахме разочаровани. Навярно и трансцендентните изпитват същия страх — че под Прегръдката на вълните се крие смъртоносен капан.
Ако им хрумне да се обърнат срещу нас, няма да имаме абсолютно никакъв шанс.
— Хайде първо да им зададем няколко прости въпроса — казах аз. — Някакви предложения?
— Да ги попитаме за буюрите! — възбудено отвърна Сара Куулън. — Дали са там долу? Дали буюрите са станали трансцендентни?
Напоследък тя постоянно си мисли за вида, който е бил последен наемател на Джиджо. Раса на генетични манипулатори, които изглежда предварително са знаели, че на планетата им ще се заселят преждевремци, а също и за настъпването на Времето на промени.
— Ще ми е трудно да предам дори такъв прост въпрос. Може да се окаже невъзможно да проникна в матрицата по такъв начин, че някой да ме забележи или да си направи труда да отговори — предупреди ни Ние. — Но ще опитам.
Разбира се, ние рискуваме да привлечем вниманието на още по-могъщи врагове. Но след като шансът и бездруго е против нас, изглежда усилието си струва.
Междувременно нашият делфийски астроном Зубдаки съобщава лоша новина за рояка от кораби на кандидати.
Той не знае почти нищо и не го е грижа за хиперпространствените разкъсвания на реалностната тъкан. С това се занимава Сара. Зуб'даки се интересува от самото бяло джудже и от количеството материя, приближаващо се към него като останки, повлечени от силен въртоп.
— Ами ако повечето кораби не улучат целта с-с-си? — попита той. — Ако не успеят да влязат във входовете на игловидните с-с-структури? Ако иглите вече ги няма, за да ги приемат?
Страхувам се, че първоначалната ми реакция беше безчувствена. Попитах го защо му пука, че някакви гигантски бегълци могат да паднат в гроба, който сами са си изкопали. Нашият дълг е да избягаме. Да оцелеем.
Но ще го изслушам.
Какво значение има още една тревога? Вече отдавна престанах да ги броя.
Ларк
Срещата бе странна, радостна и обезкуражителна.
Отдавна мечтал за този момент — да намери, любимата си, — сега Ларк гледаше към Линг, която стоеше от отсрещната страна на пропаст, далеч по-голяма от няколкото разделящи ги метра.
Тя се носеше сред плътен рояк от гърчещи се, пулсиращи неща, които плавно се движеха в огромна прозрачна мембрана, изпълваща по-голямата част от тази огромна зала и продължаваща през няколко люка в други отсеци на кораба.
Освен човешката фигура на Линг, той зърна поне една извиваща се кхюинска ларва, както и няколко животински вида от Джиджо и други светове. Ларк разпозна множество трекски пръстени, както и безброй гърчещи се зелени стъбла, които сигурно са били растения.
В гигантския мехур гъмжеше и от напомнящи на балони форми, които се огъваха като амеби или подскачаха като топки от желе. Макар да се различаваха по цвят от зангското създание, което носеше като дрехи на себе си, Ларк ясно виждаше, че са родствени.
Въпреки приликата обаче, когато забеляза тези свои „братовчеди“, неговият спътник се опита да го накара да избяга. Но Ларк беше непреклонен и наложи на вцепенените си крака да продължат напред към Линг.
Когато се приближи, той потърси очите й. Дали тази огромна клетка просто я бе погълнала с някаква груба биохимична цел, например като органела, за да изпълнява определена функция в полза на цялото? Или Линг запазваше същността си?
Спътникът му протегна псевдопод пред лявото му око и образува вакуола в зрителното му поле. В малкото пространство се появиха стотици „представители“, които имитираха различни форми и предложиха Ларк да се обърне и да се махне оттук!