Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Ларк все още се чудеше как е изградено всичко това. Дали съществуваше главен контролиращ разум — като джофурски господарски пръстен? Или право на глас имаше всяка съставна част? И двата модела симбиоза съществуваха в природата… й политиката.

Имаше чувството, че уточняването на тези подробности засега предстои. „Майка“ не бе завършила оформянето си.

„Ела — каза Линг и го хвана за ръка. — Искам да ти покажа нещо.“

Трябваше му известно време, за да свикне с придвижването в новата среда. Обикновено това изискваше нещо подобно на плуване, макар че на някои места плътността се променяше и те можеха да ходят по пода. Нямаше ясни преходи, както между море и бряг. По-скоро всичко се преплиташе и сливаше като мислите, които двамата с Линг споделяха.

Накрая тя посочи към огромно гнездо от извиващи се пипала. Много от тях бяха свързани с гърчещи се форми — Ларк видя още една кхюинска ларва, две трекски купчини… и нещо, което напомняше на кентавровиден урс, свит като зародиш и предпазван от ембрионна ципа. Не разпозна жълто-кафявата фигура, макар че урските „проби“ бяха взети от джофурите на Джиджо. Страните му бавно се надигаха, сякаш от спокойно дишане и Ларк видя разумна яснота в трите му очи.

Имаше и други дишащи кислород. Някои определи по илюстрациите от книжни учебници, които преди много време бе прехвърлял в библоския архив, докато други му бяха непознати. Всички бяха оплетени в симбионти, които ги свързваха с водородни сфери и други балоновидни неща. Най-зловещ му се стори фактът, че изглежда никой нямаше нищо против.

„Тук майка се свързва с информационната мрежа“, поясни Линг и посочи към мястото, откъдето излизаха пипалата. Той се втренчи в мрака и различи един от главните компютърни терминали на „Полкджхи“.

Линг протегна ръка, хвана три от пипалата и подаде по едно на Ларк и занга.

„Хайде да видим какво става наоколо.“

Това беше странен начин за получаване на информация. Донякъде невронен, както и визуален, той включваше и части от ума, които Ларк обикновено използваше за въображение, представяйки си някое събитие с онова колебливо „ами ако“, винаги съпътстващо мечтите.

Имаше логика. За всички дишащи водород същества мисленето представляваше симулативен процес — отделяне на малки части от самите тях и разиграване на определен сценарий до логичния му завършек. Благодарение на опита си със занга, Ларк скоро свикна и се научи как да си представя, че самият той е обект на собственото си внимание.