Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Или причината за решението му е друга? Решение, което навремето изглеждаше толкова странно.)

Сега най-после виждам защо нашите врагове — тандуасите, соросите, джофурите и другите — толкова се уплашиха, когато „Стрийкър“ излъчи онези първи образи на Призрачния флот… и на Хърби.

Ако това наистина са останки от великите Прародители, запечатани от безброй еони в защитени от полета кораби, какво говори това за Прегръдката на вълните? Дали тази първа раса — най-ранна и най-мъдра от всички — отчаяно се е опитвала да избегне привличането? Може би е знаела нещо ужасно за него?

Навярно са възприемали Прегръдката като нещо съвсем друго. Не като път към трансцендентност, а като рециклираща система. Средство за освобождаване от отпадъците, като Голямото бунище на Джиджо.

Природният начин за освобождаване от старото, за да се отвори място за новото.

Застанал в стъкления си шкаф, Хърби ми се усмихва. Мумията със зловещо зейнала хуманоидна уста е мой спътник още откакто замина Том. Понякога се улавям, че му говоря.

Е, стари приятелю? Това ли е голямата шега? Разбрах ли най-после защо през цялото време ми се хилиш?

Или ми остава да открия още?

Нови ужасни изненади.

Не е лесно да измисля как да се измъкнем от този капан, когато ги няма двамата ни най-добри пилоти. Роякът от кораби и сфери сякаш продължава безкрайно над нас извън границите на която и да е слънчева система. Самата му маса е почти с макропланетарни мащаби!

Откъде ли са дошли всички тези „кандидати“?

Възможно ли е навсякъде да става същото? Ако дори съвсем малка част от старите бели джуджета са дом на трансцендентни, това би означавало, че има милиони такива места, заобиколени от имигранти, които нямат търпение да влязат в рая, въпреки че се разпада пред очите им.

От практична гледна точка „Стрийкър“ не може да извърши каквито и да е хиперпространствени скокове, докато не се освободим от всички тези огромни кораби и вълновите ефекти на мощните им двигатели.

Даже да успеем да се измъкнем навън, джофурският крайцер все още ни очаква. От време на време го засичаме — той продължава да ни следи като упорит хищник, който е смъртно ранен и няма за какво друго да живее, освен за да доунищожи плячката си.

Само да можехме да се избавим от тази ужасна обвивка, така че „Стрийкър“ да възвърне предишната си подвижност!

Ханес работи по нова идея в тази насока. Емерсън Данайт му помага. Проект, свързан с големия комуникационен лазер.

Бедният Емерсън се опитва да ни обясни нещо — с помощта на песни и рисунки, — но досега разбрахме само, че е успял да се справи с нова мемоатака срещу „Стрийкър“ и междувременно е унищожил предателката Тш'т.

Не мога да не скърбя за нея. Милата приятелка, която стоеше до мен по време на тези безкрайни кризи. Клетата Тш'т си е мислила, че постъпва правилно, като търси помощ от своите богове.

Сега в неспокойните ми сънища броди още един призрак.

Голямата новина е, че Ние най-после е успял да проникне в онова, което минава за комуникационна мрежа на трансцендентните.