Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Дали бяха манипулирали г'кеките, например, подтиквайки тези весели, процъфтяващи космически скитници към безнадеждна кръвна вражда с джофурите, така че да избяга съвсем малка част от расата и да потърси убежище под строгото, немигащо око на Измунути? Дали после бяха освободили някои джофури от техните господарски пръстени, за да създадат треките, които е трябвало да се установят на Джиджо и да се сприятелят с г'кеките?

Проблемът с мисленето за правдоподобни конспирации се състоеше в това, че умът жадно се нахвърляше на всяка връзка и я превръщаше във вероятност… като например обвиняването на буюрите за всичко, случило се със Земята през последните няколко хиляди години. Защото мракът, невежеството, болката и изолацията бяха превърнали човеците в това, което бяха, и в резултат ги бяха принудили да пратят тайно-кораби към отдалечени ъгълчета на космоса.

Да пратят спасителни лодки — като „Убежище“, — с надеждата малки човешки групи да се спасят от настъпващия потоп.

Дали буюрите бяха организирали всичко това, само за да получат необходимите елементи за шедьовъра си на Джиджо?

Сара поклати глава. Ако следваше този път — и разпростреше теорията си далеч извън наличните доказателства, — щеше да свърши с параноя.

— Като проникнахме в трансцендентната мрежа, ние научихме още нещо — каза Ние. — Край Слънчевата система вече седмици наред се води гигантска космическа битка. Макар че в последно време е получила подкрепата на някои смели съюзници, защитните сили на Земята са на изчерпване. Скоро пътят пред фанатиците ще бъде открит.

Когато най-после се нахвърлят върху синия роден свят на твоята раса, Сара, те няма да имат никаква милост.

Докато тя търсеше отговори, опитът за бягство бавно напредваше.

Външните фланци все още бяха покрити с „вълшебната“ обвивка и „Стрийкър“ далеч не бе толкова подвижен, колкото някога. Без Каа Късметлията на руля, Акеакемай и другите делфини бавно пилотираха кораба надалеч от бялото джудже.

Навсякъде около тях кипеше въртоп от отчаяни съдове и останки от мощни експлозии. Докато повечето кандидати се опитваха да поддържат курса и упорито продължаваха да се спускат надолу, въпреки сблъсъците и хаоса, малка част се опитваха да избягат като „Стрийкър“. Достатъчно, за да нарушат редиците и да пръснат и последните остатъци от някакъв ред. Промъкването през такава вихрушка изискваше нещо повече от обикновен късмет. Трябваше да се случи чудо.

Даже земянитският кораб да стигнеше до открития космос, там го очакваше джофурският крайцер. И старият проблем да намерят сигурно място, където да се скрият.

Сара погледна към Джилиън Баскин в отсрещния край на заседателната зала. По-възрастната жена се съвещаваше с гладка, синьо-сива фигура, плуваща зад стъклена преграда в пълната с вода част на помещението. Това беше делфийският астроном Зуб'даки, който обясняваше нещо на англически диалект, прекалено писклив, за да го разбира Сара.