Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Лъки веднага се опита да се свърже със съпругата на Мортън. Кандис беше твърде разстроена, за да говори по телефона. Вместо нея на Лъки се обади една от порасналите му дъщери, която прие съболезнованията.
Имаше само един човек, който можеше да бъде обвиняван за неговата смърт. Дона Ландсман. Ако тя не беше изнудвала Мортън, той никога нямаше да се окаже в такова отчаяно положение.
Лъки знаеше, че трябва да се добере до снимките на Бриджит, които бяха у Дона, както и до компрометиращите Мортън записи със Сара. Нека човекът поне да почиваше достойно. Беше имал благоприличието да й прехвърли обратно акциите си и след това адвокатът й я бе уверил, че до края на деня всичко ще е уредено и с Инга и че утре студиите „Пантър“ отново ще са нейни.
Чрез връзката на Киоко в студиото тя откри какъв ще е графикът на Мики Столи за следващия ден. Той щеше да обядва с Фреди Леон в „Палмата“.
— Веднага след като той излезе от студиото — инструктира тя Буги, — уреди да изнесат мебелите му и отново да внесат моите. Когато се върне от обяд, аз ще го чакам да го поздравя. Осигури също така и присъствието на Дона Ландсман.
Буги кимна.
— Няма да бъде проблем.
Бриджит беше в екстаз, след като беше намерила снимките под вратата си.
— Обещавам никога повече да не правя нещо, което да те накара отново да се срамуваш от мене — произнесе тя пламенно. — Няма да правя нищо друго, освен да работя, да работя, да работя и ти наистина ще се гордееш с мен.
— Вината не беше твоя — каза Лъки. — Дори не си го и мисли.
— Ти… ъъъ… видя ли снимките? — попита смутено Бриджит.
— Не — излъга Лъки. Трябваше да ги погледне, за да е сигурна, че са точно онези. Не й спомена, че има още един комплект. Буги вече беше уредил професионален касоразбивач да проникне в дома на Дона.
— Какво каза Мишел? — попита Бриджит.
— Забрави за това нищожество — отговори Лъки. — Добрите новини са, че твоят договор с него е анулиран, че той няма да получи комисионна от сделката с джинсите и че аз ще те изпратя в друга водеща агенция.
— Благодаря, Лъки — Бриджит беше вече спокойна и щастлива. — Никой освен тебе не можеше да го направи.
По-късно същия ден Лъки се обади на Джони Романо.
— Ще ми отделиш ли десет минути, ако намина?
— За тебе, скъпа — винаги.
Тя подкара към дома му — неокласическо имение в Бел Еър с повече мрамор, отколкото в мавзолей. Сковано чернокожо момиче, облечено в тесен бял костюм и на изключително високи тънки токчета, я въведе в игралната зала, където Джони играеше на рулетка с неколцина приятели. Той я поздрави с прегръдка и целувка.
— Имам нужда от една услуга — каза тя. — Малко е ексцентрична…
— Нищо не е твърде ексцентрично за мене — и Джони я поведе към игрален автомат с футуристичен дизайн.
— Е… — започна тя, докато наблюдаваше как Джони се забавлява с новата си играчка. — Има едно много скъпо френско момиче на повикване…
— Разкажи ми повече — заинтригува се той.
— Тя лети към Лос Анджелис от Париж с впечатлението, че е била купена като подарък за твоя рожден ден.
Той се засмя.
— За мене?
— Точно така.
— Скъпа, но аз дори нямам рожден ден!
— Това го знам.
Заспалите му очи светнаха.
— Това да не е някаква твоя ненормална сексуална игричка? Защото ако е така, знаеш, че и аз съм вътре.
— Много по-сложно е от това — свързано е с Лени — тя реши да не споделя с него подозренията си. — Докато тя е с тебе, аз ще съм в съседната стая с подслушвателно устройство.
— Детективска работа — и той кимна на себе си. — Харесва ми! Кога ще го направим?
— Тя пристига довечера. Резервирала съм й бунгало в хотел „Бевърли Хилс“. Буги ще я вземе от летището и ще я откара направо там. Ще направиш ли такова нещо за мене?
— Скъпа, можеш да разчиташ на Джони Романо — той е твоят човек!
Офицерът от имиграционната служба огледа забележителната блондинка в костюм на Шанел, която ухаеше на нещо невероятно екзотично, и реши, че тя заслужава цялото му внимание.
— Колко време смятате да останете в Америка? — попита той, докато очите му се плъзгаха по заоблените й гърди с набъбнали зърна, които опъваха блузата й.
— Може би няколко дена — колебливо отговори Даниела Дион.
— По работа ли идвате или за удоволствие? — поиска да знае той и се наведе през бюрото си, за да погледне сензационните й крака, подаващи се изпод изключително къса пола.
— По малко и от двете.
— И с какво се занимавате?
— С дамско бельо — отговори тя.
— Дамско бельо — повтори той — гърлото му внезапно беше пресъхнало.