Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— И вие може да спечелите нещичко.
— Освен живота си?
Ламурк се усмихна.
— И живота на жена си, не я забравяйте.
— Никога не забравям заплахите срещу жена ми.
— Мъжът трябва да бъде реалист.
И двете насекоми се завърнаха.
— Така разправят.
Ламурк се ухили и се облегна назад, вече уверен в себе си. Отвори уста…
Една светкавица проблесна между двете насекоми… през главата на Ламурк.
Хари се просна на пода, докато жълтеникавият електрически разряд се виеше и пращеше във въздуха. Ламурк се надигна. Светкавицата се изви в дъга през двете му уши. Очите му се облещиха. Немощен вик изскочи от зиналата му уста.
Насекомите паднаха на пода като празни гилзи.
Ламурк се катурна напред. Щом се строполи, ръцете му се протегнаха. Дланите му се свиваха и разпускаха конвулсивно. Не успяха да сграбчат нищо. Тялото тупна и се просна на килима. Мускулите на ръцете му продължаваха да играят и да трепкат.
Замръзнал на място, Хари осъзна, че дори и в последния си миг Ламурк се бе опитал да го сграбчи.
13.
Хари се рееше в N-измерното пространство, далеч от политиката.
Веднага щом се върна в Стрилинг, той се изолира от всички. Пандемониумът, последвал убийството на Ламурк — това бяха най-лошите часове в живота му.
Съветът на Данийл бе свършил работа: „Без значение какво правя аз, ти продължавай да си играеш ролята: матист, разтревожен, но над суматохата.“ Ала суматохата се превърна в бясна анархия. Викове, обвинения, паника. Хари трябваше да понесе да го сочат с пръст и да го заплашват. Когато най-накрая напусна стаята, в която бе станало убийството, личният ескорт на Ламурк извади оръжие. Неговата охрана зашемети петима от тях.
Сега по цял Трантор, а скоро и по цялата Империя щяха да плъзнат гняв и спекулации. Насекомите убийци разполагаха с енергии, съхранявани в мънички позитронни капани — технология, която се смяташе за изчезнала. Опитите да проследят откъде е дошла не водеха доникъде.
Във всеки случай връзка с Хари нямаше. Засега.
По традиция убийствата се осъществяваха от разстояние, чрез посредници. Освен това така беше и по-безопасно. По този начин присъствието на Хари бе аргумент срещу това, че е замесен — както бе предсказал Данийл. На Хари този аспект на нещата особено му харесваше: предсказание, което се оказваше вярно. В масовата истерия, която последва, никой не предположи, че той е замесен.
Освен това Хари познаваше границите си. Не можеше да се справи с подобен хаос освен в по-широкия контекст на математиката.
И така, той избяга при своите познати, крехки абстракции.
Рееше се сред измерения и наблюдаваше как еволюират равнините на психоисторията. Цялата Галактика се простираше пред него не във величествената си спирала, а в параметър-пространството. Върховете на годност се издигаха като планински ридове и била. Там живееха обществата с дълъг живот, докато тези в долините загиваха.
Сарк. Увеличи зоната на Сарк и навлезе в динамичните уравнения със замайваща скорост. Новият ренесанс се разля в огнени културни избухвания. В пейзажа на годност конфликти се надигаха като оранжеви остриета. Лавата им задръстваше долините и правеше непроходими пътеките между върховете.
Това означаваше, че не само хора, а и цели планети биха били неспособни да излязат от дълбоките долини. Тези светове щяха да останат в калта за хилядолетия. После…
Алени проблясъци… Една слънчева система можеше да бъде „прочистена“ — ужасяващо мек термин, използван от древните агресори — като се предизвика меко избухване на свръхнова в някое малко слънце. Това препичаше планетите достатъчно, за да бъдат убити всички освен онези, които можеха бързо да намерят пещери и да складират там храна за няколкото години, докато трае стадият „нова“.
Хари се надигна ужасен. Бе избягал в своите абстрактни пространства, но смъртта и ирационалността го следваха и тук.
В свободните от стойности параметрални пространства на уравненията войната сама по себе си беше просто още един начин да избереш по кой път да тръгнеш. В бъдещето на Сарк яркочервените петна войни се свиваха с напредъка на времето и прескачаха за миг цели години. На местата им се появяваха розови и меки жълти разливи.
Това бяха по-трайни, децентрализирани „дървета на решения“, които действаха за разсейване на конфликтите. Микроскопични носители на мира — това бяха тези процеси.
Моделът на „очакваната полезност“ не можеше да предскаже подобен изход. Погледнато от този ъгъл, всяка война избухваше въз основа на абсолютно рационални изчисления на зонални „актьори“ независимо от предишния опит. И все пак войните се превръщаха в нещо необичайно, следователно Саркианската зонална система „се учеше“.