Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Намираха се в една сграда на Съвета близо до двореца, обкръжена от охраната на двамата. Ламурк бе избрал стаята със сложни флорални украшения. Обикновено тя служеше за ложа на представителите на Зоните в селски стил и затова зеленината изобилстваше. Наоколо сред цветята бръмчаха насекоми — нещо необичайно за Трантор.
Данийл бе намислил нещо. Но как бе възможно да нагласи всичко за решителния момент? И да избегне милиард сензори и следачи?
Привидната цел на Ламурк бе да разговарят за кризата с автоматите. Под това се криеше подтекстът на съперничеството им за поста на Първи министър. Всеки знаеше, че Ламурк ще предизвика гласуване в най-близките дни.
— Имаме доказателства, че нещо внедрява вируси в автоматите — каза Ламурк.
— Без съмнение — съгласи се Хари и отмахна едно бръмчащо насекомо.
— Но този вирус е смешен. Моите техници твърдят, че по-скоро приличал на малък суб-разум, отколкото на вирус.
— Истинска болест.
— М-да. Доста близо до така наречената „разумна болест“.
— Според мен това е самоорганизиращ се пакет от убеждения, а не проста дигитална болест.
Ламурк като че ли се изненада.
— Всички тези приказки на автоматите за „моралния императив“ да не се яде нищо, което е живо, дори и растения или дрожди…
— Те съвсем искрено са убедени в това.
— Много странно, да му се не види!
— Нямате си представа. Ако не ги спрем, ще се наложи Трантор да мине на изцяло изкуствена диета.
Ламурк се намръщи.
— И тогава никакво зърно и никакво фалшиво месо?
— А скоро това ще плъзне и по цялата Империя.
— Сигурен ли сте? — Ламурк наистина изглеждаше загрижен.
Хари се поколеба. Наложи му се да си припомни, че другите имат идеали, твърде извисени при това. Може би и Ламурк имаше…
После си спомни как бе увиснал на нокти в е-асансьора.
— Съвсем сигурен съм.
— Дали смятате, че това е просто знак, симптом? За… разпадането на Империята?
— Не е задължително. Автоматите и общият обществен упадък са отделни проблеми.
— Знаете ли защо искам да стана Първи министър? За да спася Империята, професор Селдън.
— Аз също. Но вашият начин, политическите игри — това не е достатъчно.
— Ами тази ваша психоистория? Ако аз я използвам…
— Тя си е моя, а и още не е готова. — Хари не добави, че Ламурк е последният човек, на когото би я предоставил.
— Трябва да работим заедно, без значение кой ще заеме поста — усмихна се Ламурк, очевидно съвсем сигурен какво ще се случи по-нататък.
— Въпреки че на няколко пъти се опитахте да ме убиете?
— Какво? Да речем, че съм чул за покушенията, но без съмнение вие не мислите, че…
— Просто се чудех защо ли този пост означава толкова много за вас.
Ламурк захвърли маската си на изненадана невинност. Устните му се изкривиха в презрителна усмивка.
— Само един аматьор би попитал.
— Властта и само тя?
— А какво друго?
— Хората.
— Ха! Вашите уравнения пренебрегват отделните личности.
— Но в живота аз не го правя.
— Което доказва, че сте аматьор. Един живот тук или там — това няма значение. За да си водач, истински водач, трябва да си над сантиментите.
— Може и да сте прав. — Беше виждал това и преди в паноподобната пирамида на Империята, в безкрайните, игри на аристокрацията. Въздъхна.
Нещо привлече вниманието му — тих глас. Той извърна леко глава и се облегна назад.
Гласчето идваше от едно малко насекомо, увиснало до ухото му.
— Отдалечи се! — повтори то. — Отдалечи се!
— Радвам се, че идвате на себе си — каза Ламурк. — Ако смятахте да излезете веднага, а не да принуждавате към гласуване…
— Че защо да го правя?
Хари стана и се приближи до едно от цветята, високо цял човешки бой, с ръце зад гърба. Най-добре беше да се прави, че усеща, че се мъти сделка.
— Ваши приближени могат да пострадат.
— Като Юго?
— Дреболия. Просто един вид си оставих визитната картичка.
— Счупен крак.
Ламурк сви рамене.
— И по-зле можеше да е.
— Ами Панукопия? Вадо от вашите ли беше?
Ламурк махна с ръка.
— Аз не следя подробностите. По тази операция моите хора работиха заедно с Академичния потентат. Поне така знам.
— Доста сте се поизмъчили заради мен.
Ламурк присви хитро очи.
— Искам да получа много гласове. И опитвам всички начини.
— По-голям брой, отколкото сте получили.
— С вашата подкрепа… точно така.
Две насекоми се откъснаха от голямото розово цвете и увиснаха до Ламурк. Той ги погледна и замахна към едното. То отлетя с бръмчене.