Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че поне мога да се явя в академичните си одежди, сир.
— Голям късмет вадиш, да му се не види. Нервен ли си? Хари изненадано осъзна, че не усеща никакво напрежение — а при предишната му поява тук едва не го бяха убили.
— Не, сир.
— Преди подобни прояви аз винаги съзерцавам някое велико произведение на изкуството, което ме успокоява. — Клеон махна с ръка и една цяла стена на преддверието се изпълни със светлина.
Темата беше класическа за Транторската школа: „Поглъщане на плодове“, съвсем определено от серията на Бети Уктония. Изобразяваше домат, отначало изяден от гъсеници. После гъсениците бяха излапани от богомолки. Най-накрая тарантули и жаби заръфаха богомолките. По-късно произведение на Уктония, „Консумация на деца“, започна с раждане на плъхове. После бебетата ги улавяха и изяждаха най-различни хищници, някои от тях доста едри.
Хари познаваше теорията. Всичко това беше възникнало от все по-силното убеждение на транторианците, че дивата природа е нещо много грозно, пълно с насилие и безсмислено. Само в градовете царуваха редът и истинската човечност. Повечето Сектори бяха на строга диета, маскирана като естествен фураж. Сега бунтът на автоматите затрудняваше дори и това.
— Трябваше да минем почти изцяло на синтетична храна — обади се разсеяно Клеон. — Сега Трантор го изхранват двайсет агросвята, импровизиран снабдителен път — превозват всичко с хиперкораби. Представи си само! Не че това засяга двореца, разбира се.
— Някои сектори гладуват — рече Хари. Искаше да каже на Клеон за многото преплетени нишки, но пристигна императорският ескорт.
Лица, шум, светлини, огромната амфитеатрална зала…
Хари се вслушваше в кънтящите формалности, докато възприемаше тежката обстановка. Залата беше на много хилядолетия, стените й бяха украсени с исторически плочи, пропити с традиция и величие…
А после се намери на катедрата, говореше и изобщо не си спомняше как се е оказал там. Погледите им го обляха с пълна сила. Изпита дълбокото панско чувство: тръпката от това да ти обръщат внимание. И наистина беше вълнуващо. Политиците бяха природно пристрастени към него. Но, за щастие, не и Хари Селдън. Той пое дълбоко дъх и започна:
— Позволете ми да се обърна към един неудобен въпрос: представянето. Този орган фаворизира по-малко населените Сектори. По подобен начин Спиралният съвет фаворизира по-малко населените светове. И така далитите и тук, и в техните зони из Галактиката са недоволни. Но въпреки това всички ние трябва да се обединим, за да посрещнем набиращата сила криза: Сарк, автоматите, вълненията.
Той пое дълбоко дъх.
— Какво можем да направим? Всички системи за представяне съдържат уклон. Предлагам на Съвета една формална теорема, доказана от мен, която показва този факт. Препоръчвам ви да я предоставите за проверка на матисти.
Усмихна се сухо и се сети да плъзне поглед по цялата публика.
— Не приемайте на доверие думата на политик, дори и да разбира малко от математика — смехът му вдъхна увереност. — Всяка система на гласуване си има нежелателни последици и линии на провал. Въпросът е не дали трябва да бъдем демократични, а как. Отвореният експериментален подход напълно подобава на непоколебимата преданост към демокрацията.
— Но не и далитите! — извика някой. Одобрително мърморене.
— Напротив! — възрази незабавно Хари. — Ала ние трябва да ги доведем в нашето лоно, като изслушаме тъгите им!
Поощрителни викове. „Сега е моментът за малко размисли“, прецени той.
— Разбира се, тези, които имат изгода от някой конкретен план, се увиват в мантията на демокрацията с главно „Д“.
От една аристократическа фракция се чуха неодобрителни възгласи — както и беше очаквал.
— Така правят и опонентите им! Историята ни учи — той замълча, за да остави малката вълна да премине през тълпата; обърнатите към него лица придобиха замислен израз: „Дали най-накрая ще заговори за психоисторията?“ и посече надеждите им, като спокойно продължи: — че подобни мантии имат много фасони, но всички до една са с кръпки.
Имаме много малцинства, пръснати из малки и големи Сектори. А из цялата спирала на Галактиката са пръснати Зони с различна тежест. Подобни групи никога не са добре представени в нашата политика, ако избираме представители строго чрез мажоритарен вот във всеки Сектор или Зона.
— И това трябва да им стига! — извика един виден член.