Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Данийл впери каменен взор в Хари.
— Значи си успял да заобиколиш това. Използвал си мен и моите роботи като… като агенти.
— Точно така. Автоматите са следели съвсем отблизо твоите роботи. Те са доста тъпи същества, нюансите им убягват. Но не са ограничавани от Първия закон. След като веднъж са разбрали по кого да удрят, трябваше само да им дам сигнал кога да ударят.
— Сигналът… началото на речта ти — обади се Дорс. — Съюзниците на Ламурк са били пред екраните и са гледали. Нищо по-лесно да ги достигнеш, още повече като си отвлякъл вниманието им.
— Точно така.
— Изумена съм — погледна го Дорс.
— Крайно време беше — каза остро Хари. — Те се опитваха на няколко пъти да ме убият. И щяха да успеят, ако не стана Първи министър.
— Никога не бих те заподозряна… в такава хладна мотивация — рече Дорс със следи от съчувствие в гласа.
Хари я погледна мрачно.
— И аз не бих се заподозрял. Единствената причина да го направя беше, че виждах бъдещето — моето бъдеще — като на длан.
Лицето на Данийл беше вихър от чувства — нещо, което Хари никога досега не бе виждал.
— Но моите братя… защо точно те? Не разбирам. Защо умряха?
— Моята сделка — рече със свито гърло Хари. — И мен ме измамиха.
— Не си ли знаел, че роботите ще загинат?
Хари поклати тъжно глава.
— Не. Но трябваше да го предвидя. Толкова е очевидно! — той ги погледна. — След като автоматите са свършили моята работа, са свършили и работата на мемите.
— На мемите ли? — попита Данийл.
— Що за сделка? — попита рязко Дорс.
— За края на бунта на автоматите. — Хари се вгледа в Дорс, като избягваше погледа на Данийл. — Изчисленията ми показваха, че той ще обхване бързо цялата Империя. С фатални последици.
Данийл се изправи.
— Разбирам правото ти да вземаш човешки решения, когато се отнася до живота на хора. Ние, роботите, не можем да проумеем начина ви на мислене, но и не сме създадени да можем. И все пак, Хари! Ти си сключил сделка със сили, които не разбираш.
— Не предвидих следващия им ход. — Хари се чувстваше нещастен, но вече забелязваше, че Данийл схваща кои са тия меми.
Ала Дорс не схващаше.
— Чий ход? — попита настоятелно тя.
— На мемите — отвърна Хари. И започна да обяснява за последните си проучвания в Мрежата. За умовете лабиринти, които обитаваха онези дигитални пространства, студени и аналитични в своята мъст.
— Ние, роботите, сме ги оставили? — прошепна Данийл. — Подозирах…
— Те са ви убягнали в ранните, сурови етапи на нашата експанзия в Галактиката. Или поне така твърдят. — Хари извърна поглед от Дорс, която продължаваше да го гледа втренчено, онемяла от шока.
— Къде бяха те? — попита предпазливо Данийл.
— Огромните структури в Галактическия център — виждал ли си ги?
— Значи там са се спотайвали тези електромагнитни присъствия?
— Известно време. Дошли са на Трантор много-много отдавна, когато Мрежата се е разраснала дотолкова, че да може да ги поддържа. Те живеят в кътчетата и пукнатините на нашите дигитални мрежи. И растат заедно с Мрежата. Сега вече са достатъчно силни да нападнат. Можеше и да чакат по-дълго и да станат още по-силни, но онези два сима, които открих, са ги провокирали.
— Симовете от Сарк — Жана и Волтер — рече бавно Данийл.
— Ти знаеш за тях? — попита Хари.
— Аз… аз се опитах да спра влиянието им. Саркианските маниери не биха донесли нищо добро на Империята. Наех онзи, Ним, но той се оказа некадърен.
Хари се усмихна.
— Той ги харесваше… тези симове.
— Трябваше да го усетя — рече Данийл.
— Ти притежаваш някаква способност да усещаш душевните ни състояния, нали? — попита Хари.
— Ограничена. Моделите се долавят по-лесно, ако субектът е страдал от определена детска болест. При Ним това липсваше. И все пак знам, че човеците обичат да виждат себеподобните си претворени в нещо друго.
„Като например роботи? — помисли си Хари. — Тогава защо от древни времена съществува табу спрямо тях?“ — Дорс ги наблюдаваше и знаеше, че двамата се мъчат да се оправят опипом в една сумрачна територия.
Хари внимателно рече:
— Меми-умовете са блокирали Ним, докато е търсил симовете в Мрежата. Но той се е справил доста добре, докато е комуникирал с Мрежата. Ще опростя човека, щом всичко това приключи.
— Тези симове и такива като тях — рече студено Данийл — все още представляват опасност, Хари. Умолявам те…
— Не се тревожи, знам. Ще се оправя с тях. Сега онова, което ме безпокои, са меми-умовете.
— И те мразят всички нас, така ли? — попита бавно Дорс. Опитваше се да схване.