Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Защо? — Хари осъзна, че Ламурк още не е казал нищичко. Човекът стоеше нащрек и гледаше Данийл, а не него.
— Наистина имам известна положителна власт над човешките умове. Един древен робот на име Жискар ми даде ограничена власт над невронните комплекси на човешката мозъчна кора. Промених мотивацията на Ламурк и му поокастрих паметта.
— Колко? — попита подозрително Дорс. За нея, осъзна Хари, Ламурк продължаваше да е враг до доказване на противното.
Данийл махна с ръка.
— Говори.
— Разбрах, че съм сгрешил — Ламурк говореше с продран и искрен глас без обичайния плам. — Извинявам се, особено на вас, Хари. Не мога да си спомня какво зло съм ви причинил, но съжалявам за това. Оттук нататък ще бъда по-добър.
— Спомените не ти ли липсват? — попита Дорс.
— Те не са ценност за мен — отвърна Ламурк разумно. — Безкрайна верига от дребни варварства и неутолими амбиции, доколкото си спомням. Кръв и ярост. Това не са велики мигове — така че защо да ги пазя? Оттук нататък ще съм по-добър човек.
Хари се чувстваше и учуден, и уплашен.
— Щом си владеел това, Данийл, защо ти беше да спориш с мен? Просто можеше да промениш мислите ми!
— Не бих посмял — отвърна спокойно Данийл. — Ти си по-различен от другите.
— Заради психоисторията ли? Това ли само те удържа?
— Не само това. Като малък не си боледувал от мозъчната треска. Това обезсмисля уменията ми. Например не можах да усетя твоя план да използваш автоматите срещу привържениците на Ламурк, когато се срещнахме в онова отворено публично пространство, за да вербуващ моите роботи.
— Аз… разбирам. — Прозренията на каква тънка нишка са висели неговите сделки подейства отрезвяващо на Хари. Просто някаква си детска болест го е пропуснала!
— С нетърпение чакам бъдещите си задачи — рече с равен глас Ламурк. — И новия си живот.
— Какви задачи? — попита Дорс.
— Заминавам за зона Бенин като регионален управител. Това е отговорност, придружена с много вълнуващи предизвикателства.
— Много добре — рече окуражително Данийл.
Нещо в цялата посредственост на ставащото накара студени тръпки да плъзнат по гръбнака на Хари. Това наистина беше власт, упражнявана от господаря без възраст.
— Твоят закон на Зерот в действие…
— Той е от много съществено значение за психоисторията — рече Данийл.
Хари се намръщи.
— Как?
— Законът на Зерот е естествена последица от Първия закон — защото как най-добре да бъде опазен човекът от вреда, ако не като се предпазва човешкото общество като цяло и се поддържа функционирането му?
— И ти можеш да разбереш какво е необходимо за това, само ако разполагаш с прилична теория на бъдещето.
— Точно така. От времето на Жискар ние, роботите, се трудим над тази теория, но стигнахме само до груб модел. Така че, Хари, ти и твоята теория сте много важни. И въпреки това аз знаех, че се приближавам почти до границата на Първия закон, когато следвах твоите заповеди и използвах своите роботи срещу последователите на Ламурк.
— Усещал си, че нещо не е наред?
— Хиперсъпротивлението в позитронните пътища се проявява като проблеми със стойката, ходенето, после и с говора. Всички те се проявиха при мен. Трябва да съм усетил, че моите роботи ще бъдат използвани непряко в убийството на хора. Древният Жискар имаше същите трудности с границата между Първия закон и Закона на Зерот.
Устата на Дорс трепереше от едва потискани чувства.
— Останалите от нас са зависели от това какво решение ще вземеш, за да уравновесиш напрежението между тези два най-фундаментални от всички закони. Не бих могла да издържа на онова, което ти се е наложило да понесеш.
Хари се опита да го утеши:
— Нямал си избор, Данийл. Притиснах те в ъгъла.
Данийл погледна Дорс. Лицето му сякаш агонизираше.
— Законът на Зерот… Толкова отдавна живея с него… от толкова хилядолетия… и все пак…
— Това е явно противоречие — рече тихо Хари. Знаеше, че навлиза в много деликатна територия. — Онзи вид сблъсък на идеи, с който човешкият ум понякога успява да се справи.
Дорс прошепна:
— Но ние не можем — освен когато съществува огромна заплаха за собствената ни стабилност.
Данийл наведе глава.
— Когато дадох заповедта, в ума ми се надигна мъчителна агония, изгаряща вълна, която едва успях да удържа.
Гърлото на Хари се бе свило, едва успя да произнесе:
— Стари приятелю, ти нямаше избор. Докато си се борил за човешката кауза неизбежно са възниквали и други противоречия?
Данийл кимна.
— Много. И всеки път увисвах над бездна.
— Ти не можеш да отстъпиш — рече Дорс. — Ти си най-великият от нас. От тебе се изисква повече.