Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Просветна му изведнъж. Обществата представляваха сложно цяло от паралелни процесори.
Всеки работеше по собствения си проблем. Всеки бе свързан с другия.
Но нито един отделен процесор не знаеше, че се учи.
Както беше на Сарк, така беше и в Империята. Империята можеше да „знае“ неща, които нито един отделен човек не беше в състояние да схване. И нещо повече — да знае неща, които нито една организация, нито една планета, нито една Зона не знаеха.
Досега. До появата на психоисторията.
Това беше нещо ново и дълбоко.
То означаваше, че за всички тези хилядолетия Империята бе развила някакъв вид амопознание, който не можеше да се сравни с никой от начините на разбиране, с които разполагаше обикновеното човешко същество — или с които би могло да разполага. Дълбоко познание, различно от човешкото самосъзнание.
Хари се задъха от изненада. Опита се да провери дали не е възможно да греши…
В края на краищата примките с обратна връзка надали бяха нещо ново. Хари знаеше общата теорема — толкова древна, че нямаше повече накъде: ако всички променливи в една система са здраво свързани в двойки, тогава можеш индиректно да контролираш всичките. Системата можеше да бъде доведена до определен изход чрез милиардите си вътрешни примки с обратна връзка. Системата спонтанно си даваше заповеди — и им се подчиняваше.
В наистина сложните системи начинът, по който възникваха поправките, се намираше извън човешкия хоризонт на сложността. Отвъд познанието — и, което е още по-важно, това знание не си струваше.
Ала това… Той разшири N-измерния пейзаж и хоризонтите се отдалечиха по оси, които той почти не проумяваше.
Навсякъде Империята кипеше от… живот. Модели, които уравненията отделяха, светещи, лъкатушещи пътеки от данни/ знания/мъдрост. Всички — неизвестни на нито един човек.
На нито един — до този момент.
Психоисторията бе открила цялост, по-велика от човешката, макар и присъща на човечеството.
Изведнъж той видя, че Империята има свой собствен пейзаж, по-велик и по-изящен от всичко, което бе очаквал. Сложната адаптивна система на Империята бе достигнала състояние на „уравновесеност“ и се рееше в празното поле между реда и пълния спектър на хаоса. Там се намираше от хилядолетия и осъществяваше неизвестни на никого цели и задачи. Тя можеше да се адаптира и да се развива. Привидният й „стазис“ всъщност беше доказателство, че Империята е намерила върха в огромния „пейзаж на годност“.
И докато Хари наблюдаваше, Империята зави към каньоните на безредието.
„Хари! Стават ужасни неща. Ела!“
Копнееше да остане, да научи още… но гласът беше на Дорс.
14.
— Моите агенти, моите братя… мъртви до един — рече мрачно Данийл.
Роботът седеше прегърбен в офиса на Хари. Дорс го утешаваше. Хари разтърка очи — все още се възстановяваше от дигиталното потапяне. Нещата се развиваха твърде бързо, твърде-твърде бързо…
— Автоматите! Те нападнаха моите… моите… — Данийл не беше в състояние да продължи.
— Къде? — попита Дорс.
— По цял Трантор! Ние с тебе и няколко десетки други — само ние сме оцелели… — Данийл захлупи лице в длани.
Дорс се намръщи.
— Това сигурно има нещо общо с Ламурк и смъртта му.
— Косвено — да.
И двата робота погледнаха Хари. Той се облегна на бюрото си — все още се чувстваше слаб. Дълго се взира в тях.
— Това е било част от по-голяма… сделка.
— За какво? — попита Дорс.
— За прекратяване бунта на автоматите. Изчисленията ми показаха, че той ще се разпространи много бързо из цялата Империя. Това би било фатално за нея.
— Сделка? — устните на Данийл се бяха превърнали в тънки бледи ръбове.
Хари примигна бързо — бореше се с оловната тежест на вината.
— Да, сделка, която не контролирах напълно.
— И мен използва в нея, нали? — попита ледено Дорс. — Аз управлявах изпратените от Данийл данни, местоположението на съюзниците на Ламурк…
— И аз предадох това на автоматите, да — рече сериозно Хари. — Лесно е, ако владееш Мрежовото пространство.
Очите на Данийл се присвиха при тези думи. После лицето му се отпусна и той рече:
— Значи автоматите са убили хората на Ламурк. Ти си знаел, че аз не бих позволил подобно масово клане — дори и за да ти помогна.
Хари кимна.
— Разбирам ограниченията, при които действаш. Законът на Зерот изисква много по-високи стандарти, а съдбата ми като Първи министър не би оправдала подобно престъпване на Първия закон.