Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Хари рече мрачно, предчувствайки какво ще последва:
— Винаги бъди бърз, рядко — сигурен.
10.
— Трябва да видя Данийл — настоя Хари. Чувстваше се замаян от суровата връзка с прострялата се зашеметяваща Мрежа. Но време почти нямаше. — Веднага!
Дорс поклати глава.
— Твърде опасно е. Кризата с автоматите…
— Мога да оправя това. Докарай го.
— Не съм сигурна как ще…
— Обичам те, но ти си ужасна лъжкиня.
Данийл беше облечен в работен пуловер и изглеждаше доста напрегнат, когато Хари се срещна с него на широкия, шумен площад.
— Къде е охраната?
— Навсякъде около нас, облечени горе-долу като тебе.
Това накара Данийл да се почувства още по-напрегнат. Хари осъзна, че този най-усъвършенстван сред роботите страда от някои отколешни човешки ограничения. С активиран лицеизраз дори и позитронният мозък не можеше да контролира отделно неуловимите движения на очите и устните, като едновременно с това изживява несвързани емоции. А пред хора Данийл не оставяше субпрограмите си да допуснат грешка и лицето му да застине неподвижно.
— Издигнали ли са звукова стена?
Хари кимна на капитана, който метеше наблизо с метла. Думите на Данийл сякаш идваха изпод одеяло.
— Не обичам да се набиваме на очи по този начин.
Групички от войници сръчно отклоняваха минувачите така, че никой да не забележи звуковия мехур. Наистина, Империята все още умееше отлично някои неща.
— По-зле е, отколкото си представяш.
— Молбата ти — да ти предоставя непосредствени данни за това, къде се намират хората на Ламурк — може да разкрие агентите ми вътре в неговата мрежа.
— Няма друг начин — пресече го остро Хари. — На тебе оставям да проследиш онези, които ни трябват.
— Да ги обезвредя?
— До края на кризата.
— Коя криза? — лицето на Данийл се изкриви в гримаса, а после стана напълно безизразно. Беше прекъснал връзките.
— Автоматите. Ходовете на Ламурк. Малко изнудване за цвят. Сарк. Избери си. О, а аспектите в Мрежата ще ти опиша по-късно.
— Ще наложиш предсказуем модел върху фракциите на Ламурк? Как?
— С маневра. Мисля, че твоите агенти ще са способни по това време да предугадят позициите на някои основни фигури, включително на самия Ламурк.
— Каква маневра?
— Ще изпратя сигнал, когато нещата се готвят да се разкрият.
— Ти шегуваш ли се с мен? — попита мрачно Данийл. — А и другата молба — да се елиминира самият Ламурк…
— Избери си метода. Аз ще избера моя.
— Вярно, мога да го сторя. Приложение на Закона на Зерот — Данийл млъкна с отпуснато лице, беше включил на най-висш режим. — За моя метод ще е необходима петминутна подготовка на избраното от нас място, за да постигне ефекта.
— Става, само бъди сигурен, че твоите роботи няма да изпускат от очи водещите ламуркианци, а данните ще минават през Дорс.
— Кажи ми сега!
— И да те лиша от очакването?
— Хари, ти трябва да…
— Само ако можеш да си абсолютно сигурен, че отникъде няма да изтече информация.
— Нищо не е напълно сигурно…
— Значи имаме свободна воля, нали? Или поне аз. — Хари беше обзет от непознат хъс. Да действа — и това също му даваше някаква свобода.
Макар че лицето на Данийл не издаваше нищо, езикът на тялото му говореше за предпазливост: краката му бяха кръстосани, докосваше лицето си с ръка.
— Трябва ми някаква гаранция, че разбираш напълно ситуацията.
Хари се разсмя. Никога не го беше правил в сериозното присъствие на Данийл. Беше като освобождение.
11.
Хари чакаше в преддверието на Висшия съвет. През еднопосочно прозрачните стъкла виждаше огромната зала.
Делегатите бъбреха нервно. Личеше си, че тези мъже и жени в официалните си дрешки са разтревожени. И все пак те решаваха съдбата на трилиони хора, на звездите и на спиралните ръкави.
Хората, сблъскали се с объркваща сложност, имат склонност да откриват степента си на насищане. Те овладяват лесните връзки, локалните и практически правила. И ги прилагат, докато се срещнат със стена от сложност, твърде плътна, висока и трудна за изкатерване. Там спират. И се завръщат към подобни на панските модели. Клюкарстват, съветват се и най-накрая рискуват.
Жуженето и бръмченето във Висшия съвет бе стигнало връхната си точка. Нов атрактор в хаоса можеше да ги примами на нова орбита. Сега беше моментът да им се покаже пътят. Или така му подсказваше интуицията, изострила се на Панукопия.
… и след това, рече си той, ще се върна отново към проблема за моделиране на Империята…
— Искрено се надявам, че знаеш какво правиш — с тези думи нахълта Клеон. Бе увит в церемониалната си алена мантия, а шапката му с пера беше като тюркоазен фонтан. Хари потисна усмивката си. Никога нямаше да свикне със строго официалното облекло.