Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— С цялото ми уважение не съм съгласен. Трябва да се променим — историята го изисква!
Викове, ръкопляскания. Продължавай.
— Предлагам едно ново правило. Ако един сектор разполага с, да речем, шест места, не разделяйте сектора на шест района. Вместо това предоставете на всеки гласоподавател шест гласа. Нека тя или той разпредели гласовете сред кандидатите — като ги раздели или ги даде всичките за един кандидат. По този начин едно сплотено малцинство може да излъчи свой представител, ако гласува заедно.
Любопитна тишина. Последните си думи Хари произнесе подчертано. Трябваше точно сега да се възползва от момента: Данийл беше прав. Макар че Хари още не знаеше какво ще се случи.
— Тази схема не е свързана с никакви етнически или други уклони. Групите могат да се облагодетелстват, само ако са наистина единни. Последователите им трябва да гласуват точно по този начин в своето уединение пред урните. Нито един демагог не би могъл да го контролира.
Ако стана Първи министър, ще наложа това по цялата Велика спирала!
Ето — беше уцелил десетката. (Странна древна поговорка — каква беше тая десетка?) Той напусна катедрата под внезапно избухнали гръмовни аплодисменти.
Хари винаги бе смятал, че, както казваше майка му, „ако в човека има някакво величие, то излиза на светло не в някой бляскав час, а в ежедневната му работа“. Обикновено му го казваше, когато Хари зарязваше ежедневните си досадни задължения заради някоя книга по математика.
Сега виждаше обратното: величие, взело се отникъде.
В огромната приемна зала той се чувстваше направо разнищен от острите погледи на делегатите, всеки с някакъв въпрос. Всички предполагаха, че ще си приказва с тях за техните гласове.
Съвсем умишлено не го направи. Вместо това говореше за автоматите, за Сарк. И чакаше.
Клеон се бе оттеглил, както повеляваше обичаят. Фракциите се струпаха нетърпеливо около Хари.
— Каква политика да предприемем спрямо Сарк?
— Карантина.
— Но там в момента царува хаос!
— Трябва да бъде оставен да се уталожи.
— Но това е безмилостно! Вие песимистично приемате…
— Господине, „песимист“ е дума, измислена от оптимистите, с която те наричат реалистите.
— Вие се отклонявате от нашия имперски дълг и оставяте бунта…
— Аз току-що се връщам от Сарк. И вие ли?
С подобни цветисти изказвания той избягваше грубата работа по ходатайстването за гласове. И, разбира се, продължаваше да следи Ламурк. Все пак му се струваше, че Висшият съвет като че ли хареса повече неговото донякъде безстрастно предложение за далитите от бомбастичните приказки на Ламурк.
А и твърдата му линия спрямо Сарк будеше уважение. Това изненада някои, които го имаха за мекушав академик. И все пак в гласа му личеше истинско вълнение за Сарк; Хари мразеше безредието и знаеше какво би донесъл Сарк на Галактиката.
Разбира се, не беше толкова наивен да вярва, че една нова система на представяне би могла да промени съдбата на Империята. Но можеше да промени неговата съдба…
Един имперски вестоносец съобщи, че Ламурк желаел да разговаря с него.
— Къде? — прошепна Хари.
— Навън, извън двореца.
— Устройва ме.
Стана точно както го беше предсказал Данийл. Дори и Ламурк не би предприел нищо срещу него вътре в двореца след последния случай.
12.
По пътя комуникаторът му избръмча.
Получи пакет компресирани данни в устройството на китката си. Докато чакаше Ламурк във вестибюла, Хари го отвори.
Петнайсет помощници или съюзници на Ламурк бяха ранени или убити. Образите им последваха непосредствено: падане тук, разбил се асансьор там — през последните няколко часа, докато обединените усилия на Висшия съвет бяха направили известно местоположението им.
Хари се замисли за погубените животи. Отговорността беше негова, защото той бе събрал съставките. Роботите бяха набелязали жертвите, без да знаят какво ще последва. Моралната тежест падаше… къде?
„Нещастните случаи“ бяха пръснати по целия Трантор. Малцина биха забелязали веднага връзката… освен…
— Господин академик! Радвам се да ви видя. — Ламурк се настани срещу Хари. Само си кимнаха и пропуснаха официалното ръкостискане.
— Май сме в затруднено положение — каза Хари.
Приятна, празна забележка. Имаше още няколко такива в запас и ги използва, за да запълва времето. Очевидно Ламурк още не беше разбрал, че съюзниците му вече ги няма.
Данийл бе казал, че ще са му необходими пет минути, за да „предизвика ефекта“, каквото и да означаваше това.
Продължи да си разменя реплики с Ламурк, а времето течеше. Внимателно използваше неагресивна телесна стойка и меки тонове, за да успокои Ламурк; сега, след пановете, разбираше тези умения.