Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Хората ли? Да, но далеч не ни мразят толкова, колкото вас, любов моя.
— Нас ли? — тя примигна.
— Много-много отдавна роботите са им навредили.
— Да! — рече строго Данийл. — За да защитят човечеството.
— Тези същества с древен разум ви мразят заради вашата бруталност. Когато флотилиите от робоизследователи бяха вече минало, ние открихме една Галактика, подходяща за мирно земеделие. — Хари включи холоапарата. — Ето ви образ, който донесох от меми-умовете.
Сред тъмна равнина — жълта линия. Свирепи ветрове я тласкат все по-напред и тя поглъща високите стебла на буйната трева. Огнените езици се протягаха, поглъщаха, отново се протягаха. Над ярката, горяща линия на нападението се издигаше и се кълбеше оловен дим.
— Прериен пожар — рече Хари. — Така са изглеждали роботите изследователи на тези древни умове преди двадесет хиляди години.
— Който изгаря Галактиката? — попита глухо Дорс.
— Обезопасява я за безценните човеци — отвърна Хари.
— И сега те искат да си отмъстят — рече Данийл. — Но защо точно сега?
— Най-накрая те могат… а и най-накрая са открили твоите роботи, отделили са ги от автоматите.
— Как? — попита хладно Данийл.
— След като са открили възкресените симове. Проследили са нишката и са стигнали до мен — и така са открили Дорс. После и тебе.
— Цялата тази дигитална информация от камерите за наблюдение, шпиониращите устройства, микроуредите — те знаят как да ловят риба в това море.
— Ти си им помогнал — обади се Данийл.
— Аз сключих сделката с тях за доброто на Империята.
— Първо са избили хората на Ламурк — рече Данийл, — а после са нападнали моите роботи. Пратили са по дузина автомати срещу всеки и са ги надвили.
— Всички нас? — прошепна Дорс.
— Около една трета от нашите са избягали — Данийл си позволи напрегната усмивка. — Ние сме далеч по-способни от тези… бракми.
Хари кимна тъжно.
— Не се бяхме разбрали така. Те… са ме използвали.
— Мисля, че използват всички нас — Данийл погледна огорчено Хари. — По различен начин.
— Трябваше да го направя, приятелю Данийл.
Дорс се втренчи в Хари.
— Почти не те познавам.
— Понякога да си човек е по-трудно, отколкото изглежда — отвърна тихо Хари.
Очите на Дорс светнаха гневно.
— Пришълци, които убиват себеподобните ми!
— Трябваше да намеря решение…
— Роботите, особено човекоподобните — рече тя — са слуги, те са…
— Любов моя, ти си повече човек от всеки, когото познавам.
— Но… убийства!
— Убийства и без това щеше да има. Древните меми нямаше как да бъдат спрени. — Хари въздъхна и осъзна колко далече е стигнал. Това беше власт — да се рееш над всичко и да виждаш света като огромна арена, по която сблъсъците не стихват. Той се бе превърнал в част от всичко това и знаеше, че никога вече не може отново да стане просто матист.
— Защо си толкова убеден? — настоя Дорс. — Можеше да ни кажеш, ние можехме да…
— Те вече са знаели кои сте. Ако се бях забавил, щяха да убият вас двамата и да погнат останалите.
— И… за нас? — попита мрачно Данийл.
— Спасих и двама ви. Беше част от сделката.
— Благодаря ти… май това трябва да ти кажа — и Данийл сведе глава.
Хари погледна стария си приятел, погледът му се замъгли.
— Ти… носиш твърде голяма тежест на раменете си.
Данийл кимна.
— Изпълних заповедта и ти се подчиних.
Хари кимна.
— Ламурк. Бях там. Твоите насекоми го опекоха.
— Или поне така изглеждаше.
— Какво?! — Хари гледаше как Данийл натиска едно копче на китката си, а после се обръща към вратата. През нея, като се спря за миг, за да мине през защитния екран, пристъпи човек с невзрачна външност, облечен в кафяв работен гащеризон.
— Нашият господин Ламурк — обяви Данийл.
— Това не е… — и тогава Хари забеляза неуловимата прилика. Носът бе подкастрен, бузите — запълнени, косата — по-рядка и боядисана в кестеняво, ушите — клепнали назад. — Но нали видях как умря!
— Да, видял си. Волтажът, който е поел, го е изключил напълно за известно време и ако предрешените ми стражи не бяха започнали лечението още на място, така и щеше да си остане мъртъв.
— Върнали сте го към живот от онова състояние?!
— Това е древен занаят.
— Колко време може човек да остане мъртъв, преди…?
— Около час при ниска температура. На нас ни се наложи да работим много по-бързо — рече Данийл с премерен тон.
— Поради Първия закон — погледна го Хари.
— Който беше позасенчен. Ламурк не получи никакви трайни увреждания. Сега ще посветим талантите му на по-добри цели.