Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Бедното дребосъче — измърмори Коревин и опипа превръзката. На едната ръка имаше татуирани със синьо мастило леопард и глиган, на другата — лъв и жена. Жената май нямаше нищо по себе си освен косата. — Подсмърчаше горкият. Макар че му светнаха оченцата, когато Лерал му позволи да я хване за ръката. — Всички мъже се грижеха за Олвер като ято чичовци, макар че едва ли някоя майка щеше да се съгласи такива „чичовци“ да се навъртат около сина й.
— Ще го преживее — рече сухо Мат. Момчето, изглежда, прихващаше тия навици от „чичовците“ си. Оставаше само да му направят и татуировка. Добре поне, че Олвер не беше се измъкнал да хукне из града с уличните хлапетии. Това, изглежда, му доставяше също толкова удоволствие, колкото да досажда на големи жени. — Харнан, ти оставаш да чакаш тук и ако видиш Том или Джюйлин, хващаш ги за яката и ми ги довеждаш. Ванин, искам да се опиташ да подразбереш нещо около Челсайнския палат. Той е при портата на Трите кули. — Той колебливо огледа помещението. От и към кухнята се нижеха слугини с подноси с храна и пиене. Повечето гости, изглежда, наблягаха над сребърните си чаши, макар че две жени в елеци на тъкачки спореха за нещо, забравили за пунша си. Някои от търговците като че ли се пазаряха, махаха с ръце, топяха пръсти в питиетата си и драскаха разни числа по масите. Музиката би трябвало да заглушава думите му от нечии любопитни уши, но за всеки случай той сниши глас.
При вестта, че Джайчим Карридин го посещават Мраколюбци, Ванин сви устни така, сякаш беше готов да се изплюе все едно кой ще го види. Харнан промърмори нещо за мръсните му Бели плащове, а Коревин предложи да обвинят Карридин пред градската гвардия, което само му спечели отвратените погледи на останалите и той моментално надигна халбата си. Коревин беше един от малкото мъже, способни да пият ебударски ейл в тази жега. Впрочем изобщо да го пият.
— Внимавай — предупреди Мат, щом Ванин стана. Не че много се притесняваше: Ванин се движеше със смайваща лекота за толкова дебел човек. Беше най-добрият конекрадец поне в две страни и можеше да се промъква така, че и Стражник да не го забележи, но все пак… — Тия са гадна пасмина. Белите плащове или Мраколюбците — и едните, и другите. — Ванин само изпръхтя и махна с ръка на Коревин да си облича ризата и палтото и да тръгва с него.
— Милорд? — промълви Харнан, след като двамата излязоха. — Милорд, чух, че вчера в Рахад се появила мъгла.
Мат го изгледа. Харнан му се стори угрижен, а обикновено нищо не можеше да го разтревожи особено.
— Какво искаш да кажеш? Каква мъгла? — В такава жега дори гъста като каша мъгла нямаше да се задържи повече от един миг.
— Мъгла. И имало… имало в нея… — Той вдигна очи към Мат. — Някои хора просто изчезвали. Други пък ги намирали изядени наполовина.
Мат потръпна.
— Но мъглата се е вдигнала, нали? Не си бил в нея. Когато попаднеш в нея, тогава се тревожи. Нищо друго не ти остава.
Харнан се намръщи недоверчиво, но това си беше чистата истина. Тия мехури на злото — така ги наричаше Ранд, защото така ги беше нарекла Моарейн — изплуваха и се пръскаха където и когато им хрумне и като че ли дори Ранд нищо не можеше да направи срещу това. Да се тревожи човек за тях беше толкова от полза, колкото да се тревожиш дали някоя керемида няма да ти падне на главата като излезеш на улицата. По-малко дори, защото за керемидата човек може да реши просто да не излиза.
Имаше обаче нещо, което го тревожеше. Нейлсийн беше оставил печалбата им горе без охрана. Проклетите му благородници имаха навика изобщо да не се грижат за златото. Така че Мат остави Харнан да си зяпа в халбата и се запъти към стълбището в дъното на гостилницата. Преди да стигне дотам обаче го спря една от слугините, Кайра — стройно девойче с пълни устни и премрежени очи.
— Милорд, някакъв мъж идва преди малко. Вас търсеше — каза тя и го изгледа изпод дългите си мигли. Гласът й само беше малко премрежен. — Каза, че бил Илюминатор, но ми се стори стиснат. Поръча си ядене и си отиде, след като госпожа Анан му отказа. Искаше вие да го платите.