Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— И така, имаме две основни цели — продължи Баум. — Първата е спасяването на дъщеря ми Рут, която е пленница на Мартина Урсула Клумп и група нейни приятели.
До този момент никой не беше дискутирал истинското естество на мисията с когото и да било от новопристигналите. Тези хора бяха свикнали на изненади по време на подготовката, но също така бяха възпитани с желязното правило, че ако член на семейството им е взет за заложник, те автоматично трябва да бъдат изключени от списъка на участниците в мисията. Нимроди, който слушаше, макар и обърнат на другата страна, бавно извърна глава и погледна Баум.
— Да — отговори на немия въпрос Бени. — Втората част не е по-хубава. Клумп притежава малко, противокорабно оръжие, откраднато от американски конвой. След по-малко от три дни трябва да извършим една размяна до бреговете на Мароко. Шейх Саид от Хизбула за нашия капитан Дан Сарел. Тя има намерение да попречи на размяната.
Няколко души зяпнаха, други запалиха цигари. Садин остави солницата, взе кутийка бира и отварянето й прозвуча като далечен взрив на брега.
— И така, приятели… — Бени запали нова цигара, изкашля се, а после я погледна, като че държи в ръката си слузест червей. — Задачата е проста, не по-различна от упражнението при дипломиране в Бад Ехад. — Ставаше дума за офицерската школа на израелската армия. — Да се спаси заложничката и да се попречи на похитителите й да предприемат по-нататъшни действия.
Да, за елитните израелски части това беше стандартна задача, но никой около масата не прие опита на Баум да я дефинира като „проста“. Заложничката беше негова плът и кръв и мисълта, че могат да причинят смъртта й, парализира мъжете. Те мълчаха. Бени видя колебанието в очите им. Трябваше да ги убеди в собствената си решимост, да ги поведе със силата на волята си и те щяха да го последват.
— Приятели — обърна се той към тях. — Съжалението ви няма да я спаси. Нито пък мълчанието ви. Да се хващаме за работа.
Диди Лернер пое щафетата. Той удари по масата с юмруци и разтърси чашите с напитки.
— Така е — заяви австралиецът. — Но предлагам първо да елиминираме втория проблем. Да изискаме отлагане на размяната.
— Да — съгласи се Амир Лапкин. — Да отнемем вятъра от платната на Клумп. Тогава ще ни остане само проблемът със заложничката.
— Коя е тази Клумп? — попита Садин с испанския си акцент. Той се занимаваше само с експлозиви и не следеше събитията в контраразузнаването.
— Германска терористка — измърмори Ари Шнелер, сякаш засрамен от факта, че тя му е полусънародничка. — Наистина лошо момиче.
— Има пръст във взривяването на посолството в Буенос Айрес — добави Рик Набе. — Беше отмъщение на Хизбула, задето убихме Хюсейн Мусави.
— Има и още — намеси се Екщайн. — Но засега не е важно. По-късно ще ви дадем пълната й биография.
— Добре — отпи от пепсито си Диди. — Но защо не ги накараме да отложат размяната?
Никой не му отговори. Знаеха отговора, но предпочетоха да разглеждат ръцете си. Бени трябваше да ги изведе от унинието.
— Добре, защо да не можем? — попита той и като не получи отговор, повиши глас като ядосан учител. — Кажете де?
— Защото Клумп може да се ядоса — каза Джери Байндър.
Бени кимна.
— И ако се ядоса…
— Ще убие заложничката — изстреля Рик Набе. Лицето му изразяваше мъката му, но трябваше да изрече очевидното.
— Добре — плесна по масата Бени. — Точно както при всеки проблем със заложници. Ако Клумп усети опасност, ще убие Рут. Да се захващаме за работа! Нямаме време за увъртане.
Шаул Нимроди стана и започна да се разхожда зад масите, а димът от цигарата се виеше над главата му.
— Той е прав, приятели — заяви той. — Замразете сърцата си. Мислете така, както са ви учили.
— Чудесно — отвърна Ари Шнелер, обърнал се към жестоката страна на душата си. — Къде е районът на действие? Какви са сградите и структурите наоколо? С колко хора разполага тя? Превозни средства, оръжия, комуникации?
Очко държеше разпечатката от Арт Розели и сравняваше информацията с примитивната карта от пътеводителя си.
— Намират се в западната част на Алжирска Сахара, близо до място, наречено Тагит — каза той. — Мъжете се мъчеха да разберат английския му, защото неговият руски акцент беше твърде силен.
— Има ли сгради в района? — попита Лапкин.
— В Тагит, да — отговори Очко. — Но районът на действие е от дюни.
— В палатки ли са? — потрепери само от мисълта за това Рик Набе.
— Закопани прикачни фургони — каза Екщайн. — Като американските.