Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Побързай! — просъска й Стреса.
Тя отново се обърна назад и видя и шестте Смока, които вървяха с отворени нокти по обвитата в коренища ивица земя, която Рен бе оставила зад себе си. Преследвачите бягаха след тях, някои крещяха, полагаха усилия да не бъдат смазани. Смоците излязоха изпод контрол, когато видяха своите жертви толкова наблизо, предчувствайки, че ще ги настигнат за няколко мига. Приближаваха бързо, без да се интересуват от опасностите наоколо, сигурни в своята сила и броня. Елфската магия можеше да гори, но не можеше да унищожава. Родени ловци, те мислеха само за плячка, никога за укритие или отстъпление. Един се подхлъзна и падна и моментално потъна в застоялите блатни води, но се постара отново да изплува.
Елате след мен — зовеше ги тя на ум. — Елате да видите какво съм ви приготвила.
Тя стигна до острова и се обърна още веднъж назад. Огънят на Елфовите камъни вече нахлуваше в ръката й. Направо изстина като си помисли, че може би се е забавила твърде дълго, че най-близкият Смок е на не повече от петнайсет метра. Тя бързо призова магията и изпрати огъня не срещу Смоците, а към езерото наоколо, към тези рифове с ноздри, през които дишаха, към Тварите.
В езерото избухнаха гейзери на десетки метри във въздуха и тъмните силуети се издигнаха нагоре като китове. Смоците забавиха ход по наноса, объркани от онова, което ставаше, железните им челюсти потракваха, ноктите стържеха. Езерото наоколо вреше и кипеше и в този момент Тварите нападнаха. Те изскочиха от застоялите зеленикави води, от бездънната сенчеста тъма и събориха Смоците от моста. Смоците се катурнаха и като не можаха да намерят опоръ във водата, потънаха и изчезнаха от погледа. Преследвачите — заедно с тях, надавайки писъци. Всичко стана толкова бързо, че свърши още преди да започне. Нужни бяха само секунди. Огромното вълнение в блатото, смрачаването, сблъсъка на желязо и плът, и ето че Смоците ги нямаше.
С изключение на един — този, който беше най-близо до острова. Той се завтече към тесния нанос и цялата земя се разтърси от яростната му атака. Рен насочи огъня насреща му, но Смокът премина през пламъците, сякаш те не представляваха нищо за него, освен аленозлатисти листа. Озова се на острова само за миг — толкова огромен, че препречи цялото блато зад гърба си, където вълните стихваха в неподвижността на голата повърхност. Трис извика и скочи на помощ на Рен с изваден меч. Стреса диво крещеше и дори Фавн се беше измъкнал от торбата и пищеше от страх.
В този миг от мъглата се появи един тъмен силует, бърз като стрела, и ноктите на Дух се забиха в главата на Смока и в гърба му, събаряйки звяра. Смокът скочи отново на крака и целият се огъна от ярост. Дух прелетя покрай него, направи един кръг и нападна Смока втори път, като го изблъска още по-назад. Трис хвана Рен през кръста, метна я на рамо и затича от острова назад към наноса. Не! — искаше да го предупреди тя. — Тварите са още там! Но дъхът й не й стигна и тя само заби нокти в него. Фавн се бе спуснал напред със Стреса и двамата тичаха един подир друг, като мишки по въже.
Сред дълбоките сенки на блатото нещо отново се размърда.
Но Тайгър Тай не бе забравил задачата, която Рен му бе възложила, и Дух връхлетя за трети път, като пренебрегна Смока и се насочи към наноса. Той ги беше следил от момента, когато навлязоха в тресавището, и сега бе готов да ги вземе на крилете си и да ги отнесе. Дух се спусна над тясната пътека в блатото и остана там, докато Трис подхвърли Рен като перце до Тайгър Тай и я последва. Фавн политна след тях дори Стреса бе изтеглена на гърба на Рока. Тогава Дух полетя, като едва успя да избегне чудовищните челюсти, които се издигнаха от блатото и изтракаха в празния въздух.
Полетяха бавно, Рен се понамести, привърза се здраво с ремъците и погледна надолу. Последният от Смоците бе клекнал на острова, обграден от всички страни от чудовищата на блатото. По него лежаха сенки като болестни петна, той не можеше да избяга. Щеше да умре там, в блатото, както останалите. Рен го изгледа продължително, напълно безчувствена.
Дух излезе от мъглата и полетя на слънце и Рен премигна с очи от внезапната ярка светлина. Мъгленото тресавище и всичко, скрито в мъглата и мрака, останаха долу.
Както Мороуиндъл бяха изпратени в миналото.
Рен обърна лице към слънцето и не погледна повече назад.
XXXII
Сенките на мрака се издължиха и стана нощ, небето над Южното око се покри с облаци, които скриха звездите и луната, и предвещаваха да се изсипе дъжд призори. Дневната горещина отмина, прахът се стелеше над земята, танцувайки във въздуха, който започна да се прочиства. Колкото и невероятно да бе, слаб полъх на ветрец дойде откъм Рунските планини. Тишина се спусна над земята, гладка като сатен и чуплива като стъкло. Мъгла увисна с дълги пипала, които се виеха по деретата и баирите и отровените поляни, обкръжаващи крепостта Южно око, заприличаха на огромно бяло море.