Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Тук ме доведе друго — продължи тихо магьосник Рал. — Трябва да те призова да ни окажеш своята помощ в борбата.
Твърде изтощен, за да стои на крака, смазан от мъка, Фридрих се свлече на земята край гроба на Алтея.
— Сбъркал си човека.
— Знаеш ли къде е Господарят Рал?
Фридрих вдигна глава, примигна срещу яркото слънце.
— Господарят Рал ли?
— Да, Господарят Рал. Нали си Д’Харанец, би трябвало да знаеш.
— Предполагам, че усещам връзката ~ Фридрих посочи на юг. — Някъде нататък. Но е слаба. Сигурно е много далече оттук. По-далеч, отколкото е бил друг Господар Рал през живота ми.
— Точно така. Той е в Стария свят. Трябва да отидеш при него.
Фридрих изпухтя.
— Не разполагам със средства за пътуване. — Най-простата причина.
Натан хвърли в скута му кожена кесия.
— Знам. Аз съм Пророк, ако си забравил. Тук има повече от онова, което ти бе откраднато.
Фридрих премери кесията на ръка. Наистина бе тежка.
— Откъде е всичко това?
— От Двореца. Това е официална мисия и Д’Хара ще плати необходимите средства.
Фридрих поклати глава.
— Благодаря ти, че дойде да изкажеш съболезнованията си. Но аз не съм подходящ за никакви мисии. Изпратете друг.
— Именно ти трябва да отидеш. Алтея го е знаела. Сигурно ти е оставила писмо, в което ти казва, че си ни нужен в борбата. И те е помолила да съдействаш, да се отзовеш, когато те повикаме. Господарят Рал се нуждае от теб. И аз те призовавам.
— Знаеш за писмото? — Фридрих се изправи.
— Това е една от ценните подробности, които изобщо знам в цялата тази работа. Пророчествата ми казаха, че именно ти трябва да изпълниш тази мисия. То трябва да стане по твоята свободна воля. Призовавам те да изпълниш заръката.
Фридрих поклати глава, този път по-категорично.
— Не съм подходящият човек. Ти не разбираш. Опасявам се, че вече изобщо не ме интересува какво става.
Натан извади нещо изпод наметалото си. Протегна ръка. Фридрих видя в дланта му малка книга.
— Вземи я — нареди му магьосникът, гласът му изведнъж бе станал властен.
Фридрих го послуша, пръстите му обходиха древната кожена корица, плъзнаха се по позлатените букви на заглавието. Думите бяха четири, но на непознат за майстора език.
— Тази книга е от времето на Голямата война отпреди хиляди години. Наскоро я открих сред безчет томове в Двореца на пророците. Веднага щом я намерих, хукнах насам. Нямах време да я преведа, така че дори не знам какво съдържа.
— Написана е на чужд език.
Натан кимна.
— Високо Д’Харански. Език, който Ричард научи с моя помощ. Въпрос на живот и смърт е да получи тази книга.
— Ричард ли?
— Господарят Рал.
От начина, по който бяха произнесени тези две думи, Фридрих потръпна.
— Щом не си я чел, откъде знаеш, че е книгата, която ти трябва?
— Разбрах го по заглавието.
Фридрих прокара пръсти по тайнствените думи на корицата. Позлатата бе все още в добро състояние въпреки хилядолетията.
— Мога ли да попитам как се казва книгата?
— „Колоните на Сътворението“.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ОБА ОТВОРИ ОЧИ, но поради някаква причина това не му помогна. Не виждаше. Учудването му го парализира. Лежеше по гръб върху нещо като груб студен каменен под. Нямаше абсолютно никаква представа къде е и как се е озовал на това място, но първото и най-голямото му притеснение бе, че е ослепял. Цял треперещ, запримига, опитвайки се да проясни погледа си — нищо.
В главата му се втурна мисъл, която го хвърли в истинска паника — че е отново в онази кошара.
Страхуваше се да помръдне, за да не би предположението му да се окаже вярно. Нямаше представа как са го направили, но подозираше, че е дело на онези подли съучастнички — двете вещици и изкуфялата му майка. Явно някак си са успели да го напъхат обратно в тъмния детски затвор. Явно са подготвили всичко от гробовете си и са го нападнали в съня му.
Скован от ужас, не можеше да помръдне. В следващия миг дочу шум. Извърна глава в посоката, откъдето идваше, и мярна движение. Постепенно очите му свикнаха и осъзна, че се намира в тъмна стая, а не в клетката. Изпита дълбоко облекчение, след което неимоверна тъга. Как можа да си го помисли? Та той е Оба Рал. И е непобедим. Трябваше добре да го запомни.
Макар да се успокои, че първоначалните му страхове не се оправдаха, благоразумието го накара да остане нащрек. Мястото му се стори странно и опасно. Съсредоточи се, опита се да си припомни какво стана, да си обясни как се е озовал на подобно студено и тъмно място. Нищо не се получи. В главата му витаеха тежки мъгли, тук-там проблясваше по някое откъслечно видение. Замайване, влудяващо главоболие, непозната досега слабост и желание да повърне, някой го влачеше, в него се бяха вкопчили безброй ръце, светлината му причиняваше болка. После дойде тъмнината. Чувстваше се изтощен и целият в рани.