Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Роджър влезе в чакалнята на летището, оборудвана с кафе-машина. Наля си в една чаша, седна на масата и скъса лист от бележник с емблемата на школата. Написа думите на Колман и се замисли. След известно време му просветна.
„Пълнолунието“ и „веселия дом на братовчеда“ трябваше да се съчетаят с „Уиндзор“. Особено значение имаше „ловът на яребици“. А „халба“ означаваше място, където сервират в халби. „Луната на веселия ловец“ в Уиндзор! Това беше кръчма. На около километър от Белгрейвия, посещавана най-вече от ветерани, предимно командоси и летци. Навремето Коули и бащата на Роджър поне веднъж в месеца ходеха там, за да се срещнат със стари приятели. На няколко пъти, когато майката предприемаше пътуване, свързано с Асоциацията за опазване на дивите животни, те водеха Роджър и Анджела и ги настаняваха в отделно помещение с игри. При условие, разбира се, че и думичка няма да кажат пред майка си. Ето това беше! „Луната на веселия ловец“, в три часа следобед!
Наемането на пилот и самолет, който да го откара в Англия, се оказа много по-лесно от разгадаването на съобщението на Коули. Пилотът, майор от Френските военновъздушни сили, който изкарваше допълнителни пари като преподавател на учениците в школата, с радост се съгласи да му помогне. Роджър Брустър му предложи първо петстотин английски лири и ето че човекът насреща му се ококори в недоумение; когато обаче Роджър се съгласи да бъде претърсен за наркотици, а и да плати горивото и таксите за кацане, майорът заяви:
— Очаква ви едно изключително приятно пътуване, млади господине! Нищо не бива да ви безпокои, полята край Уиндзор са ми добре познати.
В залата за комуникации в главната квартира на МИ-5 жената пред пулта, отговаряща за телефона на Брустър в Белгрейвия, свали слушалките и се обърна към колегата си в съседната кабина.
— Тоя старши лейтенант в дома на Брустър сякаш е ходил на училище при нас.
— В какъв смисъл? — попита мъжът.
— Невероятен начин да получи нужната му информация. Измисля несъществуващи места, дава фалшиви подробности и намеква за скорошно връщане, но без да обещава каквото и да било.
— Съвсем професионален подход. Разсейва всякакви подозрения с очакването за скорошен контакт. Чудесно. В такъв случай няма какво да докладваме, така ли?
— Съвсем нищо. Ще изпратя записа горе, но няма да го класирам по спешност.
Оливър Колман се нуждаеше от няколко часа, за да провери дали сър Джефри го е поставил под наблюдение, което очевидно беше факт. Бившият старши лейтенант забеляза автомобила на МИ-5 на не повече от километър от дома на Белгрейвия. Очукан остин, който взимаше завоите с удивителна бързина. Колман се разходи из Лондон, прекоси града от Найтсбридж до Кенсингтън Гардънс, от Сохо до Риджънс Парк и Хампстед, като най-сетне се отърва от опашката си сред оживлението около Пикадили Съркъс…
Напусна Лондон по северния път и се насочи към Уиндзор с надеждата усилията му да не са отишли напразно. Беше ли схванал Роджър смисъла на неговото съобщение? Щеше ли да се появи в три часа в „Луната на веселия ловец“? А може би цялата подготовка е била напразна? Коули бе предпазлив в своя оптимизъм; все пак младият Брустър бързо бе схванал, че не бива да се назовава по име и бе приел ролята на Никълъс Олдридж, приятел от училище, когото той на няколко пъти бе канил у дома си. Роджър бе способно дете, с бърз ум и целенасоченост, по което приличаше на баща си. А целенасоченост често пъти означаваше проява на нетърпение. И все пак каква бе целта му в момента? Действително ли се канеше на всяка цена да открие Джералд Хеншо? Колман знаеше, че Роджър още от първия ден обсажда сър Джефри, за да узнае пръв, ако е постъпила някаква информация за местонахождението на Хеншо; резултат обаче нямаше. Нима всеизвестната припряност, присъща на мъжете с името Брустър, бе замъглила здравия разум?
Колман си даде сметка, че враждебността му към сър Джефри бе неоснователна; дори в този момент действията му бяха лишени от логика. МИ-5, заедно с другите предложили съдействието си служби, бяха далеч по-добре подготвени за издирването на убиеца на лейди Алиша, отколкото един бивш войник и неговия невръстен повереник. И въпреки това бившият старши лейтенант беше наясно с понятието лоялност. Синът на бригаден командир Даниел Брустър — офицер, учен, спортист и дързък предприемач — стоеше над всичко друго, включително и правителството. Ако Роджър искаше да осъществи връзка с приятеля на баща си от годините на войната, то връзката щеше да се осъществи.
И все пак каква бе целта? Каква помощ можеше да предложи той? А може би Роджър Брустър знаеше нещо или си бе припомнил нещо, останало незабелязано за всички други. Колман щеше да получи отговор на своите въпроси много скоро… ако момчето се появеше.