Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Роджър наистина се появи, в три часа и шест минути следобед.
— Благодаря ти, Коули, безкрайно съм ти признателен, че дойде — рече младежът, като се настани при Колман в едно от сепаретата.
— Че как иначе. Радвам се, че разбра какво исках да ти кажа.
— Отначало се пообърках, но после се сетих.
— На това и разчитах, знам, че ти сече акълът. Сигурен съм, че телефоните ни се подслушват, пък и сър Джефри ме посети, всъщност заповяда ми какво да правя, ако се свържеш с мен.
— О, Господи, не искам да загазиш заради мен!
— Няма страшно, на Пикадили успях да заблудя опашката. И все пак длъжен съм да попитам, момчето ми. Защо, Роджър, защо? Сър Джефри и хората, които му служат, са ти осигурили безопасност, за това поне не мога да си кривя душата. Защо постъпи по този начин? Заради Хеншо ли?
— Да, Коули.
— Нима не разбираш, че онези от МИ-пет са хора професионалисти. Те правят всичко възможно да го открият, ако изобщо е жив.
— Това ми е известно, но зная също така, че в службите има и къртици. Сър Джефри сам го призна пред господин Прайс и подполковник Монтроуз, с ушите си го чух! Не исках да рискувам информацията, с която разполагам, да попадне в лоши ръце.
— Каква информация, хлапе?
— Мисля си, че се досещам къде се крие Хеншо, или поне знам кой може да ни каже къде е той.
— Какво говориш?
— Като се изключат разните продажници и проститутки, Джери си има постоянна приятелка в Хай Холбърн. Мама знаеше за нея, но и дума не е споменавала пред човек вън от семейството, а и с нас не е говорила направо за това. Една вечер, някъде към единайсет часа, минах край вратата на спалнята им. Хеншо беше пиян и се караха за нещо… както ставаше обикновено. В един момент тоя тип заяви, че щял да излезе да потърси „спокойствие и утеха“. Това направо ме вбеси, затова го проследих с бентлито и видях къде влиза.
— Но защо не го и спомена преди?
— Сам не зная. Мама ненавиждаше скандалите, ти добре го знаеш, и затова просто бях пропъдил всяка мисъл за тази случка. И ето че преди няколко дни си припомних какво каза мама пред мен и Анджи, преди да се качи на горния етаж, за да се разправи с Джери, вечерта, когато я уби. „Повикай Коули, не искам той да кара ягуара. Сигурно ще иде при приятелката си в Хай Холбърн“… Нещо в този смисъл.
— В такъв случай трябва да идем при сър Джефри…
— Не! — отсече Роджър. — Аз пръв ще отида там! Ако го открия, искам сам да се разправя с него.
— За какво ти е? Искаш да го убиеш ли? Да си провалиш живота, като убиеш тоя скапан негодник Джералд Хеншо?
— На мое място не би ли сторил същото? Той уби майка ми.
— Аз не съм на твое място, момче!
— Това не е отговор на въпроса ми.
— Напротив — тихо отвърна Оливър Колман. — Ако искаш отговор на въпроса си, да, бих убил Джералд Хеншо с голи ръце, както признах и пред сър Джефри. Бих му причинил бавна, възможно най-болезнена смърт, но бих свършил тази работа аз, на теб не бих позволил. Аз съм стар войник и дните ми на тази земя са вече преброени. А ти… та целият живот е пред теб. Ти си син на най-доблестния мъж, когото съм срещал, и няма да позволя да си затриеш живота.
— Да предположим, стари приятелю — рече Роджър, като изгледа Колман в очите. — Да предположим, че най-напред хвърля един здрав бой на тоя копелдак и едва след туй го предам на сър Джеф?
— В такъв случай, както казват в онези непоносими американски филми, давай!
Бентлито забави ход и спря на паркинг близо до блока, посочен от Роджър.
— Спомням си, че натисна най-горното копче вляво — рече Брустър младши и излезе от колата.
Двамата изкачиха няколкото стъпала, влязоха в остъклено фоайе и застанаха пред таблото със звънци. Роджър натисна най-горното копче вляво. Отговор не последва. След още няколко опита реакцията беше същата.
— Чакай — рече Колман, като се взря в имената срещу бутоните. — Да опитаме нещо друго — добави той и натисна копчето до надписа „Управител“.
— Моля? — прозвуча груб глас.
— Сър Джефри Уотърс, сър, Кралското военно разузнаване. Ужасно бързаме, но ако проверите в регистъра на МИ-пет, ще се уверите, че не ви лъжа. — Тонът на Колман не търпеше възражения. — Трябва веднага да поговорим.
— Но разбира се! — стресна се видимо изплашеният управител на сградата. — Заповядайте, моля — додаде той и ето че домофонът зажужа. — Ще ви посрещна на площадката. Аз съм на този етаж.
Бившият старши лейтенант размаха под носа на управителя своята някогашна лична карта и заговори отново със същия властен тон.