Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Момчето обаче ще ви предложи невероятна находка — заяви невъзмутимо Оливър Колман в опита си да защити младия Брустър. — Никой от нас нямаше да научи нищо за тази Саймънд, ако той не си беше припомнил името й. За което без съмнение си заслужи похвалата. Доколкото зная, в негово присъствие сте заявили, че и във вашата служба е възможно изтичане на информация…
— Майра Саймънд? — прекъсна го Уотърс. — Мили Боже, това е невероятно!
— Да, името съвпада с инициалите върху писмата до нея — призна Колман. — И защо това ви се струва толкова невероятно?
— Та тя беше от нашите, по дяволите! Числеше се към сродния ни отдел, МИ-6! Един от оперативните агенти, постигнал най-големи успехи в проникването в чужди държави.
— Е, тя очевидно е била предател, къртица — продължи Колман. — Признайте, че нашият млад приятел ви предостави безценна за вас информация.
— Нима сме могли сами да я изровим? — възпротиви се Уотърс. — Тя напусна преди година с обяснението, че е напълно изчерпана, което не е необичайно явление.
— Изчерпана, но не дотолкова, че да не може да работи за друг, нали? — настоя Роджър. — Джералд Хеншо уби майка ми, защото тя се изправи срещу Матарезе, съобщенията в електронната й поща към и от Мадрид го доказват. И ето че внезапно тази Саймънд и Джери се сближават, а мама става жертва на убийство. За Бога, сър, не е необходимо човек да е ракетен инженер, за да направи връзката!
— О, да, това е очевидно — тихо потвърди Уотърс, — а самият факт, че ти го знаеш, ще те превърне в мишена за Матарезе. А както някой каза наскоро: „Те са навсякъде, ние просто не ги виждаме.“
— Напълно разбирам, сър, ще се върна обратно във Франция, няма да споря с вас.
— Не и във Франция, Роджър — рече Уотърс. — Закрихме това убежище минути след като откриха изчезването ти. И преди малко не се пошегувах, ти наистина изложи на опасност живота на приятелите си с хаоса, който предизвика. Някои хора говорят прекалено много, други са се приучили да слушат; новината бива разпространена внезапно, разкрие ли се, че секретна правителствена операция е организирана в чужда страна.
— Наистина съжалявам, сър.
— Не бъди прекалено суров към себе си. Твоят покровител Колман има право, ти наистина ни предостави безценна информация. Сигурно дори сам не си даваш сметка колко важно е това за нас… Няма да ти кажа нищо повече. Смятам, че вече знаем кой е агентът на Матарезе тук, в Лондон. И като прибавим към това твоето разкритие, може би ще се поздравим, че сме направили крачка напред.
— Напред към какво, сър?
— Душата на змията, или поне така се надявам. Все още е недосегаема за нас, но напредъкът е безспорен.
— Къде заминавам? — попита Роджър.
— На юг, само това мога да ти кажа.
— Как ще стигна дотам?
— Използваме само един пилот и един самолет. Честно казано, доста се поизмори днес. Е, той е млад и ще го преживее.
— Лутър носи страхотен заряд, сър.
— О, да, днес на няколко пъти обаче се наложи да презареди. С истинско гориво, искам да кажа.
Двайсет и седма глава
Лейтенант Лутър Консидайн, пилот от Американския военноморски флот, още веднъж подходи наляво за поредно кацане, този път на резервна, използвана за дипломатически мисии писта на летище Хийтроу.
— Вие сигурно се шегувате — ревна той в микрофона, прикрепен към слушалките за радиовръзка. — Разкарвам тая антика от четири сутринта, а вече наближава пет следобед! Хайде, пощадете ме, няма ли да има поне малка обедна почивка?
— Съжалявам, лейтенант, такава е заповедта.
— Не ми ги пробутвайте тия, гладен съм.
— Отново моля за извинение, старче. Просто предавам заповедите, не ги измислям. Планът за полета ще ти бъде предаден от служител на МИ-пет.
— Добре де, британецо. Поръчай на цистерната да побърза, после докарай пасажера. До полунощ искам да бъда обратно в Лондон. Чукнал съм си среща с ергенско легло и голямо плюскане.
— Какво става? — попита Камерън Прайс от реда издути седалки в дъното, където се бе настанил заедно с Лезли.
— Вас, котета, ви стоварвам тук на Хийтроу и по поръчка на анонимен индивид пълня резервоарите до дупка. Разполагам с двайсет минути да отгатна накъде ще летя.
— Страхотен си, Лутър — рече Монтроуз, като повиши глас, за да надвика шума от двигателите. — Затова са избрали тъкмо теб.
— Да бе, това съм го чувал и преди. Мнозина са призвани, но малцина са избраните. И защо, по дяволите, тъкмо аз извадих тоя късмет?
— Подполковникът току-що ти го каза — викна и Камерън, усетил, че пилотът включва реверса за убиване на скоростта. — Ти си най-добрият!