Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— В къщата е, мадам, и той е не по-малко объркан от нас!
Камерън и Лезли се втурнаха в къщата, където съзряха малката Анджела Брустър, обвила ръце около врата на Джеймс Монтроуз младши, разтърсван от ридания.
— Не си виновен ти, Джейми! Не си го направил ти, не си! — повтаряше момичето.
— Не е вярно! — настояваше Монтроуз младши, а сълзите се търкаляха по страните му.
— Престани, Джейми! — сгълча го майката, като разтърси сина си. — Кажи ми, какво се е случило?
— Нима това си ти, мамо! — възкликна Джейми и се вкопчи в майка си, сякаш тя бе спасително въже, провесено над зейналата бездна. — Аз му казах!
— Какво си му казал, Джейми? — меко попита Прайс, като коленичи пред канапето. — Какво точно му каза?
— Той непрестанно ме разпитваше как съм успял да избягам от Бахрейн, как съм се прехвърлил през стената, как съм се добрал до града… и как открих Лутър.
— Обстоятелствата тук са съвсем различни — рече Кам, като сложи ръка върху треперещите рамене на момчето. — Сигурно е решил да докаже, че и той е способен на същото.
— Думичка не ми е казал! Той просто го направи. Прехвърлил се е през стената и е избягал!
— Но той няма никакви пари — прекъсна го Лезли.
— А, Роджър си има пари — намеси се Анджела Брустър. — Както сигурно знаете, тук ни карат пощата със самолет два пъти в седмицата, тъй че да отговаряме на писмата, които според нас заслужават отговор. Нашите писма се връщат обратно в Лондон и оттам се разпращат. Роджър поиска да изтегли хиляда лири; получи записа преди два дни. Много се смя, като отвори плика.
— Нима е толкова просто? — попита подполковник Монтроуз.
— Подписът му бе напълно достатъчен, Лезли. Доколкото зная, мама притежава контролния пакет акции в банката.
— Богатите са съвсем друга порода — гласеше коментарът на Прайс. — И все пак защо, Анджела, защо е поискал да избяга?
— Би трябвало да познавате брат ми, сър. Той е страхотен, наистина е страхотен. А в някои отношения прилича на баща ни. Усети ли, че се върши несправедливост, направо изпада в бяс. Мен ако питате, наумил си е да открие Джералд Хеншо и сам да го прати в ада. Сигурно е решил, че е негов дълг да убие Джери, задето той уби мама.
— Свържете ме с Джеф Уотърс! — заповяда Лезли.
— Веднага — откликна Камерън, като се втурна към най-близкия телефон.
Двайсет и шеста глава
Сър Джефри Уотърс скочи от стола си, опъна кабела и придърпа телефонния апарат по бюрото.
— Получаваме откъслечна информация от Рим и Милано, но картината още не е ясна. Ти ли го уби?
— Не, не бяхме ние, собствените му птички жив го изядоха. Нас ни спипаха и без малко да провалим всичко, но успяхме да се измъкнем. Виж, Джеф, ние с Лезли ще ти докладваме в подробности, след два часа ще бъдем в Лондон, но в момента имаме два съществени проблема и единият от тях си ти.
— Заплахата, отправена към мен? Получих предупреждението ви, но…
— Приеми го сериозно. Паравачини каза, че ще бъдеш убит през следващите двайсет и четири часа. Точно това бяха думите му „двайсет и четири часа“. Пази си гърба, Джеф, той не се шегуваше, заканата му бе съвсем истинска.
— Ще го имам предвид. Кой е вторият проблем?
— Хлапето Брустър. Изхвръкна от клетката.
— Всемогъщи Боже! Как?… Защо?
— Прескочил стената, когато слънцето залязло. Сестра му каза, че е тръгнал да издирва Джералд Хеншо, бившият си втори баща, който убил майка му.
— И какво си въобразява, че ще постигне този невръстен хлапак? Хеншо изчезна, сякаш потъна вдън земя. Сигурно е някъде в Африка или Азия, живее си живота, макар и в уединение. А пък ако съм научил нещо за навиците на Матарезе, по-вероятно е да са го изхвърлили някъде в Ламанша с тежък камък на шията.
— Съгласен съм с теб, но все пак не можем да бъдем сигурни.
— Накъде би се насочило момчето? С какво би започнало? Едно разгневено хлапе, което задава глупави въпроси из опасните квартали на града, се превръща в лесна мишена за всякакви негодници, дори да предположим, че онези от Матарезе останат в неведение.
— Хлапето наистина е бясно от гняв, но никак не е глупаво, Джеф. Роджър е достатъчно умен, за да осъзнае, че му е нужна помощ. При теб няма да дойде, защото знае, че ще го затвориш някъде под ключ…
— Точно това трябваше да направим още когато събрахме хлапетата на едно място — прекъсна го Уотърс.
— Нали си мислеше, че вече си го постигнал, само дето никой от нас не предвиди докъде може да стигне в яда си един младеж, изгубил любимия си баща и станал свидетел на убийството на любимата си майка.