Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Пред хвалбите предпочитам един хубав обяд.
Самолетът леко и плавно докосна земята. Лутър насочи машината по пистата към определеното място. От някакъв хангар излезе цистерна, двама механици издърпаха маркучите за зареждане, трети човек в цивилно облекло приближи самолета. Консидайн отвори отсека към резервоарите.
— Ето плана на полета, лейтенант — заговори посрещачът в цивилни дрехи. — Прегледайте го, а ако имате въпроси, знаете към кого да се обърнете.
— Хиляди благодарности — отвърна Лутър, като пое кафявия плик. — Това е пратката за вас — добави, като посочи Прайс и Монтроуз.
— Така и предположих. Ако обичате, последвайте ме, колата ни е зад цистерната.
— Имаме багаж — рече Камерън, — изчакайте минутка да го събера.
— Лейтенант — каза офицерът от МИ-5, — предполагам, ще ни помогнете.
Лутър Консидайн застрашително изгледа непознатия.
— Прозорци не мия — тихо процеди той, — мръсното пране не е моя работа, а за твое сведение, господин специалист по ребусите, не съм ти носач с червена шапчица от някой стар филм.
— Прощавайте, не ви разбрах.
— Няма значение — намеси се Прайс, — нашият приятел е поизнервен. Куфарите са готови.
— Благодаря ти, Пиленце.
— Какво говорите вие двамата?
— Код от времето на войната за независимост — отвърна Камерън. — Нашият пилот вари чай да полее пристанището Саутхамптън.
— Дума не разбирам от това, което говорите.
— И двамата са под голямо напрежение — намеси се Лезли със строг, нетърпящ възражение тон. — Да вървим, дечица.
Прайс, Монтроуз и служителят от британското разузнаване забързаха към колата на МИ-5, но ето че втора кола със запердени стъкла срещу късното следобедно слънце излезе на пистата и се насочи към самолета.
— Това трябва да е анонимният господин или госпожа — рече Лезли.
— Ако не си засякла собственото ми предчувствие — отбеляза Камерън, — това, струва ми се, е един млад господин.
— Роджър Брустър? — прошепна Монтроуз, седнала до него на задната седалка. — Къде ли го изпращат?
— В Южна Испания, едно ранчо за отглеждане на бикове, някогашна собственост на наш колега от времето на бунтовете на баските, а ти беше прав, Камерън — заяви Джефри Уотърс пред Прайс и Монтроуз, въведени в кабинета му в сградата на МИ-5. — Свърза се с Колман в Белгрейвия просто защото, както ти правилно предположи, нямало към кого друг да се обърне.
— Мили Боже, наистина те бива — Лезли не се стърпя и погледна към Кам.
— Не беше трудно, просто се опитах да стесня кръга от възможности. Какво би могъл да направи сам, без чужда помощ? И в същото време, трябва да е имал основателна причина, за да избяга и да се върне тук.
— Това също е вярно — съгласи се Уотърс, като повиши глас. — Една жена от Хай Холбърн, за която не знаехме абсолютно нищо.
Сър Джефри Уотърс изложи разкритото от младия Роджър Брустър и Оливър Колман. След което им показа писмата и най-забележителната находка, бележника с дешифрирания запис от апартамента на Майра Саймънд.
— Амстердам, Прайс! Главата на змията трябва да е в Амстердам!
— Всичко води натам, нали? Но който и да е човекът в Амстердам, дето дърпа конците на тоя пъклен замисъл, той е координатор, бюрократ, но не е пълновластният господар. Някой друг, мъж или жена, стои зад него.
— Защо мислиш така, Кам? — попита Лезли.
— Може да ме вземете за глупак или наивник, но навремето в колежа обичах да чета, а и да слушам записи на Шекспировите творения. Глупаво, нали? И все пак една фраза остана запечатана в съзнанието ми… дори не си спомням точно от коя пиеса е.
— И коя е тази фраза?
— „До изпълнението на един ужасен ход от първия му подтик промеждутъка изпълва видение или зловещ кошмар.“
— От „Юлий Цезар“ е — кимна Уотърс. — И каква е връзката?
— „Видението“, струва ми се. Трябваше да погледна в оригинала, за да схвана контекста. Привидението, потайният фантом. Съществува някой или нещо, което стои зад Амстердам.
— И все пак Амстердам е за нас от първостепенно значение, нали?
— Естествено, Джеф. Това е повече от ясно. Готов ли си обаче да ми направиш една услуга? Докарай Скофийлд тук по някакъв начин. По мое мнение имаме нужда от Беоулф Агът.
НЮ ЙОРК, 26 октомври. Вследствие на повече от изненадващ ход, шокирал медицинската общност, 942 доскоро финансово необезпечени болници в Съединените щати, Канада, Мексико, Франция, Холандия и Великобритания са били продадени на Карнейшан Крос Интърнешънъл, медицинско сдружение с главно седалище в Париж. Говорителят на консорциума, доктор Пиер Фроасар, даде следното изявление.