Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Ако аз съм наблизо, шансът може би ще е по-голям — отвърна бившият старши лейтенант. — Бащата на това момче рискува живота си, за да ме спаси. Същото съм готов да сторя за сина му.
— Дявол да го вземе, та вие не разполагате с нашите възможности! Ако Роджър се свърже с вас, обадете ми се. Не го ли сторите, може смъртта му да тегне на съвестта ви.
Роджър Брустър слезе от влака във Вийорбан. Слънцето още не бе изгряло, следователно не можеше да се насочи към летището. Тръгна из улиците; усети, че е ужасно изморен и борецът в него му подсказа, че тялото му се нуждае от гориво. Храна. Откри малка хлебарничка, влезе вътре и заговори сънливия собственик на френски.
— Bonjour. Трябва да се срещна с баща ми на вашето летище, но единственият влак от Валенсия ме докара в този ранен час. Хлябът при вас ухае страхотно.
— То е ясно. Тук се пече най-хубавият хляб в цялата провинция. Какво ще желаеш, млади човече?
— Каквото ми предложите, стига да е топло. Чаша мляко и кафе.
— Имам и мляко, и кафе. А ти имаш ли с какво да платиш?
— Разбира се. Не бих си позволил да вляза при вас, ако нямах пари. — Добре нахранен и освежен от силното кафе, Роджър плати, добави внушителен бакшиш и попита: — Къде точно се намира летището?
— Километър-два на север, но в този час няма откъде да поръчаш такси.
— Не се тревожете. На север значи? А как да намеря пътя?
— Оттук като тръгнеш надолу, след четири пресечки — отвърна хлебарят и посочи надясно. — Магистралата се пада наляво. Води право към летището и онази ужасна академия за пилоти.
— Вие какво, не харесвате ли школата?
— И ти щеше да я намразиш, ако живееше тук. Разни побъркани младежи бръмчат насам-натам. Някой ден ще вземат да се сблъскат и ще загинат невинни граждани! Тогава ще се отървем от тая пущина. И толкоз по-добре!
— Дано не се случи, това за катастрофата, де. Е, аз тръгвам. Благодаря ви, сър.
— Виждаш ми се добро момче. Желая ти успех… А и френският ти е доста сносен, макар да си личи, че си го учил в Париж.
И двамата се засмяха и Роджър се запъти към вратата.
За ориентир по пътя към летището служеше ревът от двигатели, сетне в утринното небе се появиха и няколко малки самолета. Гледката припомни на младия Брустър дните, когато придружаваше баща си до Челтнам, твърдо решен да получи документ за правоспособен пилот. Даниел Брустър често казваше, че няма нищо по-вълнуващо от това да се издигнеш във въздуха с първите лъчи на утрото. Често в такива дни той будеше Роджър рано-рано, а закусваха едва след първия четирийсет и пет минутен полет. Това бяха спомените на момчето от доброто старо време; а то никога нямаше да се върне.
В дома на Белгрейвия скуеър звънна телефонът и Оливър Колман вдигна деривата в огромната библиотека. Бившият военен драматично преправи гласа си, както и много пъти навремето из арабските страни, когато дежуреше в главната квартира; заговори припряно, делово, по начин, който не подхождаше на един старши лейтенант.
— Добро утро, тук е икономът. С кого желаете да говорите?
— О, може би съм сбъркал телефона…
— О, не! — Колман се закашля и прочисти гърлото си. — Извинете, сър, тъкмо хапвах нещо на крак, ако разбирате какво искам да кажа. Но гласа ви познах, млади човече, вие сте младият Олдридж, Николас Олдридж, приятел от училище на господаря Роджър.
— Именно — потвърди Роджър Брустър от кабинката във Вийорбан, Франция, тутакси схванал намека. — А вие трябва да сте Колман, господин Колман, извинете.
— Няма нищо, момче. Само дето Роджър го няма тук. Той и Анджела са на гости при роднини някъде в Шотландия… Може и Дъблин да беше, не мога да съм сигурен.
— Знаете ли кога ще се върне Родж, господин Колман? — попита младият Брустър и напрегна слух.
— Скоро, струва ми се. Миналата вечер се обади от веселия дом на някакъв братовчед, чух ги да говорят за лов на яребици, а пък господарят рече, че бил готов пълната луна пред прозореца си да смени за една халба в Уиндзор. Рече, че щял да се постарае да се прибере до към три. Но не обеща със сигурност. Вие ако искате, тогава се обадете.
— Добре, сър, така и ще направя. Много, много ви благодаря.
Брустър окачи слушалката на вилката с пълното съзнание, че нужната му информация се съдържа в заплетеното обяснение на Коули. „Пълнолуние“ звучеше познато, но засега не откриваше смисъла. Следващата дума бе „халба“, която нищо не му говореше, следователно имаше определено значение. Роджър не пиеше алкохол; не че имаше нещо против пиенето по принцип, просто вкусът не му допадаше. Ами „Уиндзор“ и „веселия дом на братовчеда“… това пък какво трябваше да означава? Ами „ловът на яребици“, него как да разбира?