Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Осем-А, никой не отговаря. Госпожица Саймънд няма ли я?
— Няколко дни не съм я виждал… сър.
— Трябва да проверим на място, въпросът не търпи отлагане.
— Но разбира се… на вашите услуги! — Управителят ги поведе към асансьора в дъното на фоайето. — Ей го ключа — рече той. — Можете да влезете.
— Благодаря ви от името на короната. — Коули пое ключа с хладно кимване.
Апартаментът на името на Саймънд бе приятен, добре аранжиран и подреден със скъпи мебели. Роджър и Оливър Колман се заеха с претърсването. Жилището се състоеше от три стаи, две бани и кухня. Спалня, дневна и нещо като библиотека или кабинет, в който имаше малко книги по рафтовете, ала по цялото бюро бяха разпилени листа. Колман се зае с книжата, които се оказаха всевъзможни сметки, скъсани страници от списания, бележки, съдържащи поети ангажименти, в които инициали заместваха пълните имена, и множество писма, повечето изпратени от континента. Клеймото сочеше, че подателите са сред богатите любители на веселието и удоволствията: Париж, Ница, Лазурния бряг, Рим, Баден-Баден, езерото Комо, минерални бани и търговски центрове из цяла Европа.
Самите писма бяха изпълнени с дребни незначителни подробности… с една дума, скучни. Колман бе готов да предаде всичко на сър Джефри; това бе негов дълг, ала жената на име Саймънд щеше да остане загадка, освен ако не я откриеха.
— Коули! — извика Роджър Брустър. — Ела да погледнеш!
— Къде си, момче?
— В кухнята!
Колман излезе от кабинета, хвърли бегъл поглед в дневната, след което връхлетя в настланата с бели плочки кухня.
— Какво има, Роджър?
— Ето — посочи младият Брустър телефона на стената и бележника до него; отдясно, на малка лъскава верижка висеше химикалка. — Ето, виждаш ли? Който е писал тук, е бил много ядосан. Гледай, на места е прокъсал по няколко листчета.
— И какво? Виждам части от две букви и три цифри. Останалото са само криволици.
— Защото тия писалки не пишат, ако ги държиш наклонени, трябва да се държат изправени. Имаме такава пред спалното помещение в училище. Понякога слагаме молив, но все го губим…
— Какво искаш да кажеш, момче?
— Ами ако бързам, да речем, че някое момиче ми диктува телефона си, просто натискам с всичка сила, за да се ориентирам после само по следата.
— Това всички сме го правили — кимна Колман и откъсна страницата. — Сега разбрах. Тая Саймънд сигурно страшно е бързала. Иначе щеше да помоли човека да почака, докато си намери нещо свястно за писане. — Бившият войник отнесе листа до плота, извади молив от джоба на якето си и защрихова целия отпечатък. — Какво ти говори това, Роджър?
— НУ. Три-пет-нула. — Младият Брустър зачете появяващите се букви. — Амст. К-Гр. Ср. Втор. Съри А.П…. Разгадавам само първата и последната част. Това „НУ три-пет-нула“ е номер на частен самолет. Досетих се, защото мама често е наемала частни самолети за пътуванията си, свързани с Асоциацията. „Съри А.П.“ очевидно означава летище в Съри.
— Може пък аз да разгадая останалото. „Амст.“ означава Амстердам, „Ср.“ и „Втор.“ без съмнение означава среща във вторник. „К-Гр.“ очевидно е място в Амстердам. Можем да предположим, че „Гр.“ е „Грахт“, което на холандски означава „канал“, тъй че това сигурно е адрес близо до някой канал, в чието наименование присъства буквата К. Сигурно има десетки канали, в които присъства буквата К и стотици адреси, с които това означение би съвпаднало.
— Според теб какво означава това? — попита Роджър.
— Според мен означава, че трябва да отидем право при сър Джефри Уотърс и да му предадем тази информация.
— Недей така, Коули. Той пак ще ме затвори някъде във Франция!
— Това много би ме зарадвало, млади човече. Сега ще претърсим целия апартамент, за да открием нещо, което би ни насочило към местонахождението на Хеншо, но ако нищо не открием, ще считаме мисията си за изпълнена. Съгласен ли си?
— Ами ако тя се върне?
— Ще се договорим с Уотърс и МИ-пет. В писмена форма, ако настояваш. Той ще постави апартамента под денонощно наблюдение. Ако Саймънд или Хеншо се върнат, ще бъдеш незабавно уведомен и при първа възможност ще те докарат в Лондон.
— Да започваме претърсването! — възкликна Роджър Брустър.
Сър Джефри Уотърс положи неимоверни усилия, за да овладее буйния си темперамент. Колман го бе повикал в къщата на Белгрейвия скуеър, където той завари Роджър Брустър и ето че усети как лицето му се налива с кръв.
— Предполагам, даваш си сметка, Роджър, че причини много главоболия не само на службата, която представлявам, но и на много други. Да не говорим, че изложи на опасност живота на Анджела и Джеймс Монтроуз.