Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Ах! — възкликна Тиндуил, взе едно перо и почна да пише. Тя също не изглеждаше уморена, но пък вероятно бе черпила сили от бронзовия си металоем.
Сейзед я наблюдаваше как пише. Изглеждаше подмладена — не беше виждал подобен ентусиазъм на лицето й отпреди десет години, когато размножителните инспектори най-после я оставиха на мира. Денят, когато тя най-сетне се присъедини към Пазителите. Тъкмо Сейзед бе този, който й прехвърли всички познания, натрупани за трите десетилетия на нейното принудително майчинство.
Не й трябваше много време, за да си намери място в Синода. Но дотогава Сейзед вече беше прокуден от техните редици.
Тиндуил приключи с писането и каза:
— Има една част от биографията на крал Уеднегон… Той е бил сред последните управници, възправили се с оръжие в ръка срещу лорд Владетеля.
— Зная кой е — рече Сейзед и се усмихна.
Тя го погледна.
— Разбира се. — Очевидно не беше свикнала да работи с човек, който съхранява също толкова познания, колкото и тя. Побутна листа към Сейзед — макар той да разполагаше с точни препратки и бележки, щеше да е по-бързо да прочете указания пасаж, отколкото да го издири в медните металоеми.
Прекарах доста време с краля през тези последни седмици. Той изглеждаше почти отчаян, което е обяснимо. Войниците му нямаше да издържат срещу колосите на Завоевателя, а хората му търпяха поражение след поражение след Кулопада. Но кралят не винеше своите войници. Смяташе, че проблемите произтичат от друго — от недостига на храна.
През последните дни заговори на няколко пъти за тази своя идея. Беше уверен, че ако имат повече хранителни припаси, ще могат да издържат. За недостига Уеднегон винеше Дълбината. Защото макар че Дълбината бе победена — или поне обезсилена, — докосването й бе намалило хранителните запаси на Даррелнай.
Хората му не можеха да отглеждат жито и да се съпротивляват на демоничните армии на Завоевателя. В края на краищата това бе причината да бъдат победени.
Сейзед бавно кимна и попита:
— С каква част от този текст разполагаме?
— Не е голяма. Шест, почти седем страници. Това е единственото място, където се споменава Дълбината.
Сейзед помълча известно време, загледан в написаното. Накрая вдигна очи към Тиндуил.
— Смяташ, че лейди Вин е права, нали? Че Дълбината е била мъгла.
Тиндуил кимна.
— Съгласен съм — рече Сейзед. — Ако не друго, това, което сега наричаме Дълбината, е касаело някаква промяна в мъглата.
— Ами аргументите ти отпреди?
— Бяха оборени — рече Сейзед, загледан в листа. — От думите ти и от моите изследвания. Макар че не ми се ще да е вярно, Тиндуил.
Тя повдигна вежди.
— Готов си отново да предизвикаш Синода, за да изучаваш нещо, в което дори не си склонен да вярваш?
Той я погледна в очите.
— Има разлика между това да се боиш от нещо и да го желаеш. Завръщането на Дълбината може да ни донесе гибел. Не искам това да се случи, но и не бих пропуснал възможността да открия истината.
Тиндуил отмести очи.
— Сейзед, не вярвам, че това може да ни унищожи. Признавам, ти направи голямо откритие. В архивите на Куаан има много важни неща. Изглежда, Дълбината наистина е в родство с мъглите и ако е така, то представите ни за Възнесението на лорд Владетеля са силно преувеличени.
— Ами ако мъглите набират сила? — попита Сейзед. — Ако с убийството на лорд Владетеля сме премахнали силата, която ги сдържа?
— Нямаме никакви доказателства, че мъглите излизат денем — посочи Тиндуил. — А за възможността да убиват хора разполагаме само с непотвърдени сведения.
Сейзед — едва сега забеляза, че без да иска, е смачкал изписания от Тиндуил лист — отвърна:
— Да, така е.
Тя въздъхна.
— Сейзед, защо никога не се защитаваш?
— За каква защита говориш?
— Трябва да има някаква. Извиняваш се и молиш за прошка, но въпреки това не променяш поведението си! Не си ли си помислял, че ако беше по-открит, досега навярно щеше да ръководиш Синода? Прогониха те, защото отказа да представиш аргументи в своя защита. Ти си най-разкаяният бунтовник, когото съм срещала.
Сейзед не отговори. Виждаше тревогата в очите й. Тези красиви очи. „Глупави мисли — рече си. — Винаги си го знаел. Някои неща са предназначени за други, не за теб“.
— Прав беше за лорд Владетеля, Сейзед — продължи Тиндуил. — Може би останалите щяха да те последват, ако беше малко по-… настоятелен.
Сейзед поклати глава.
— Не съм като мъжете от твоите биографии, Тиндуил. Дори не съм истински мъж.