Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
„Ако задържа трона, ще е благодарение на тази жена“ — помисли Елънд. Разбира се, тя щеше да го скастри за подобна мисъл. Щеше да му каже, че е задържал трона, защото го заслужава — защото е крал. Че промяната му се дължи на вътрешни резерви, използвани от него, за да преодолее затрудненията.
Не беше сигурен дали някога ще повярва на подобни аргументи. Но при последния им урок отпреди два дни — по някакъв начин той се досещаше, че е последен, — тя му каза нещо много важно. Че няма само един модел за крал. Че той няма да е като кралете от миналото, нито като Келсайър.
Че ще бъде Елънд Венчър. Че е задълбал надълбоко във философските познания и следователно ще го запомнят като учен и просветител. Че е най-добре да се възползва от това предимство, инак може въобще да не го запомнят. Че нито един крал не е признал своите слабости, но затова пък никой не е пропускал да подчертава силата си.
„А коя е моята сила? — зачуди се той. — Защо точно аз трябва да управлявам този град?“
Да, той беше учен — и оптимист, както отбеляза Хам. Не беше майстор на фехтовката, макар че уменията му се подобряваха. Не беше забележителен дипломат, въпреки че срещите със Страф и Сет показваха, че може да се справя.
Какъв беше всъщност? Благородник, който обича скаа. Винаги го бяха интересували, дори преди Рухването — преди да се запознае с Вин и останалите. Откакто се помнеше, търсеше начин да докаже, че скаа с нищо не се различават от благородниците. Звучеше идеалистично, дори превзето, но беше самата истина — преди Рухването интересът му към тях бе по-скоро академичен. Те бяха непознати и следователно екзотични и интригуващи.
Той се усмихна. Какво ли щяха да си помислят работниците от плантациите, ако някой им каже, че са „екзотични“?
Но после дойде Рухването — бунтът, предсказан от неговите любими книги и от теориите, се превърна в реалност. Сега вече възгледите му не бяха само академични абстракции. Той вече познаваше добре скаа — не само Вин и хората от групата, но и мнозина работници и прислужници. Видя как в душите им се заражда надежда. Видя пробуждането на тяхното самоуважение, оценяването на собствените им качества и това го ентусиазира.
Не смяташе да ги изоставя.
„Ето какъв съм — каза си Елънд и спря. — Идеалист съм. Мелодраматичен идеалист, който въпреки книгите и познанията си е неспособен да се превърне в истински благородник“.
— Какво има? — попита го Хам и го изгледа подозрително.
— Хрумна ми една идея — засмя се Елънд.
38.
Ето това е проблемът. Макар в началото да вярвах в Аленди, постепенно ме изпълваха подозрения. Вярно е, че той напълно отговаряше на признаците. Но как да го обясня?
Не е ли странно, че отговаряше на тях твърде добре?
„Как може да изглежда толкова уверен, когато аз се чувствам неспокойна?“ — помисли си Вин, изправена до Елънд. Залата на Събора вече се изпълваше с хора. Този път бяха дошли по-рано: Елънд, изглежда, бе решил да посрещне всички членове лично.
Днес щеше да е гласуването за новия крал.
Вин и Елънд стояха на подиума и кимаха на влизащите членове на Събора. Пейките в залата вече бяха пълни със зрители. Първите няколко реда както обичайно се пазеха от стражници.
— Днес си много красива — каза Елънд.
Вин повдигна рамене. Беше облякла бяла рокля и бе загърнала раменете си с полупрозрачна наметка. Като всички нейни тоалети, и тази рокля бе ушита така, че да не спира движенията й и същевременно да е в тон с облеклото на Елънд. Нямаше накити, но бе поставила в косата си няколко дървени шноли.
— Странно колко бързо пак свикнах да нося рокли.
— Доволен съм от промяната — отбеляза Елънд. — Не че не те харесвам с панталоните и блузата, но… сега също си ти. Онази част от теб, която помня от баловете, когато почти не се познавахме.
Вин се усмихна замечтано и го погледна.
— Така и не танцува с мен.
— Съжалявам — отвърна той и я докосна по ръката. — Напоследък нямахме много време един за друг, нали?
Вин кимна.
— Ще се помъча да го поправя — обеща Елънд. — Веднага щом приключа с тази бъркотия и си върна трона, ще отделя повече време за нас двамата.
Вин кимна, после извъртя рязко глава. Един от членовете на Съвета се приближаваше към тях.
— Много си нервна — отбеляза тихо Елънд. — Повече от обичайното. Да не съм пропуснал нещо?
Вин поклати глава.
— Не зная.
Елънд поздрави приближилия се представител на скаа със здраво ръкостискане. Вин остана до него, но настроението й вече не беше същото. „Какво ме тревожи?“