Кладенецът на възнесението

— Какво си намислил?

— Лорд Венчър? — каза високо Пенрод. — Готов ли сте да започнем заседанието?

Възцари се тишина. Вин и Елънд стояха в средата на подиума, между катедрата и столовете на членовете. Тя го гледаше, изпълнена с нарастваща уплаха, объркване и подозрение, че по някакъв начин я е предал.

„Защо не ми каза? — помисли си. — Как може да съм готова, ако не знам какво планирате? И… защо ме гледаш така?“

— Съжалявам — промълви Елънд и тръгна към мястото си.

Вин остана сама пред публиката. Навремето това щеше да я притесни. Но вече не.

Тръгна към мястото си. Хам не беше там. Вин се намръщи и се огледа. Забеляза го сред публиката, седнал при малка група скаа. Хората до него разговаряха тихо и оживено, но дори с помощта на калая тя не можа да различи думите им поради шума в залата. Бриз и неколцина войници на Хам се бяха разположили най-отзад. Бяха твърде далеч, за да са част от плана на Елънд.

Тя смръщи вежди, нагласи роклята си и седна. Не се бе чувствала толкова безпомощна, откакто…

„От онази нощ преди повече от година, когато най-сетне разбрахме какъв е бил истинският план на Келсайър. И когато всичко около мен се срина“.

Вероятно това беше добър знак. Дали Елънд не бе измислил в последния момент някой наистина гениален политически ход? Нямаше значение, че не го е споделил с нея — тя и без това вероятно нямаше да схване правната част.

„Но… преди той винаги споделяше плановете си с мен“.

Пенрод вече откриваше заседанието — многословно както винаги. Сет седеше на предната пейка на публиката, заобиколен от двайсетина войници, и изглеждаше спокоен и доволен. Съвсем оправдано. Очакваше се той да спечели.

Но какво ли бе намислил Елънд?

„Пенрод ще гласува за себе си — помисли Вин. — Също и Елънд. Остават двайсет и два гласа. Търговците подкрепят Сет, както и повечето скаа. Боят се от армията му. Остават благородниците. Някои от тях ще гласуват за Пенрод — той е най-влиятелният аристократ в града и мнозина членове на Събора поддържат тесни връзки с него. Но дори да го подкрепят половината от благородниците — което вероятно няма да стане, — Сет пак ще спечели. Достатъчни са му две трети от гласовете, за да грабне короната“.

Осем търговци, осем скаа. Шестнайсет души на страната на Сет. Победата му беше сигурна. Какво можеше да направи Елънд?

Пенрод най-сетне приключи встъпителното си слово и каза:

— Но преди да преминем към гласуването, ще предоставя на кандидатите възможност за последно обръщение, стига да го пожелаят. Лорд Сет, ще бъдете ли така добър да говорите пръв?

Сет поклати глава.

— Вече казах, каквото имах да казвам, Пенрод. Обещах и заплаших. Всички тук знаете, че трябва да гласувате за мен.

Вин се намръщи. Изглеждаше толкова уверен в себе си. Но въпреки това… Тя огледа тълпата и погледът й се спря върху Хам, който говореше с капитан Демоа. До тях седеше един от хората, които я бяха проследили на пазара. Свещеник на Оцелелия.

Вин бавно плъзна поглед по редовете. Представителите на скаа изглеждаха разтревожени. В този момент Елънд стана и тръгна към катедрата. Беше възвърнал предишната си самоувереност и изглеждаше царствен в новата си бяла униформа. Носеше короната.