Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Какво е това, по дяволите?… — прошепна свирепо Иван Ксав и вдигна фенерчето си да освети купчината. Костите изпъкнаха контрастно под зеленикавия лъч.
— Останките на покойния сержант Абелар — отговори шепнешком Тедж. — Онзи медальон, кучешкия нашийник… Всъщност не го намерих на пода на гаража. А тук, на врата му.
Иван Ксав коленичи ококорен, без да докосва нищо.
— Намерихме го в сринал се тунел, който се пресичаше с нашия. Е, намерихме стъпалото му, по-точно. После Чер го изкопа. Беше тъпо, според мен, но братята са си такива, както знаеш. Всъщност ти нямаш братя. Добре де, мъжете са си такива.
Иван Ксав посегна да отметне капака на раницата, после дръпна ръка.
— Аз клаустрофобия нямам — изръмжа той шепнешком, доколкото беше възможно човек да изръмжи шепнешком, но той някак си го докара. Изглежда, емоционалният му регистър все пак не се изчерпваше с кисело раздразнение. — Но определено имам фобия към неексплодирали бомби. Това може да е… какво ли не. Нестабилно например. Вие луди ли сте бе, хора?
— Едва ли е чак толкова нестабилно — каза намусено Звездичка. — Не се е взривило, когато е паднало от стената, не се взриви и когато Гъли се спъна в него преди малко. Не бих го ритнала, да речем, но не мисля, че ще направи нещо спонтанно, не.
За разлика от Иван Ксав, който изглеждаше на ръба да направи нещо спонтанно, да избухне спонтанно например. Обаче се овладя, изправи се и им махна да продължат.
Следващата им спирка беше на място, където тунелът се разделяше на пет. Три от разклоненията заобикаляха тръба с голям диаметър, от която долиташе тих шум на течаща вода. Иван Ксав я зяпна, заслуша се, после поклати глава. Измърмори под нос нещо от сорта на: „Ми да, ще има вода, то се знае“, но не благоволи да обясни.
— Ъъ, сега накъде? — обърна се Тедж към Звездичка. Онзиден нито тя, нито микоразлагащият агент бяха стигнали дотук.
Звездичка отброи и посочи:
— Оттук.
Тръгнаха след нея, пантофите им шушнеха по пода. След още двайсетина метра и няколко завоя видяха пред себе си зеленикав отблясък. Още един завой, леко нанагорнище, и се озоваха в ново разширение пред плътна стена, осветено от размахани фенерчета и пълно с мълчаливи неспокойни Арки.
Баронът и баронесата се обърнаха и видяха Иван Ксав.
— Тедж!? — прошепна баронесата изумено.
— Няма проблем — отвърна тихичко Тедж и тръгна към тях. — Той е с мен.
Баща й се намръщи.
— Но дали е с нас?
— Ще бъде — обеща тя. Иван Ксав се усмихна напрегнато зад маската си, но не опроверга думите й. Засега.
Амири прикрепваше някакво вакуумно устройство с ръчна помпа към овал в стената — овалът носеше следи от режеща течност, както и от други, по̀ физически по естеството си усилия. Даде знак на Чер да се приближи, двамата напрегнаха мишци, извадиха изрязаната плоча от стената и я положиха тихо и внимателно на пода.
Амири хвърли няколко фенерчета в дупката… Тедж ги чу как падат и се търкулват. После нагласи маската на лицето си и пъхна глава в отвора. Деветима Арки, една гем Естиф и един Ворпатрил затаиха дъх. Или трябваше да се каже осмина Арки, една гем Естиф и двама Ворпатрил?…
— Виждаш ли нещо? — попита напрегнато баронът. После се пресегна да хване ръката на баронесата. Тя стисна силно неговата.
Гласът на Амири отвърна:
— Виждам чудни неща!
21.
Иван не бе имал повод да смята кошмарите си за недостатъчно изобретателни — до тази нощ. Тъмно, влажно, тясно, под земята — налице. Как не се беше сетил по-рано да включи и опасност от биологично заразяване? На фона на всичко това смотаната неексплодирала бомба изглеждаше… излишна. А прилежащият й труп — декорация. „Как успях да се забъркам в тази каша? Майлс дори не е тук!“
Макар че лабиринтът, прокопан от микоразлагащия агент, беше колкото страховит, толкова и впечатляващ, призна неохотно той. Още по-интересен беше сетаганданският бункер, който уж трябваше да е празен, а се оказа пълен с изгубените съкровища на банда гем-генерали — така де, би било нечовешко подобно откритие да не му завърти главата поне толкова, колкото и на Арките. А закъснялата новина, която Тедж благоволи да му съобщи в последния момент, че първоначално бункерът е бил биолаборатория на сетагандански висши… превърна подземието в кажи-речи най-неустоимото изкушение в живота му.
А онзи идиот Амири влизаше вътре! Досега Иван не беше открил конкретна причина да възненавиди новия си зет, но това… това просто не беше редно. Амири се обърна и подаде ръка на сетаганданската си хоут-баба да се прехвърли през овалния отвор, който със сигурност беше нарушил веднъж и завинаги евентуалния биологичен интегритет на старата лаборатория, но на кого му пукаше за това? Не и на целенасочените Арки, очевидно. Високата жена наведе глава, прибра полите на дългото си палто и се мушна през отвора с цялото достойнство на кралица-майка, която се връща в родината след дълго изгнание. Другите Арки я последваха нетърпеливо. Включително Тедж, която му хвърли победоносен поглед през рамо, преди да се мушне в дупката.