Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Аха. Същите.
— Значи през хиляда петстотин осемдесет и първа година на планината Хиджияма самураите не са избили всички? Някой се е спасил?
— Каква планина? — Онокоджи явно не беше много наясно с историята на своето отечество. — Нямам представа. Зная само, че майсторите от клана Момоти обслужват твърде ограничена клиентела и вземат скъпо и прескъпо за работата си. Затова пък я вършат. Моят посредник, старшият самурай на покойния татко, се свърза с тях, предаде поръчката. Шиноби разузнаха къде е скривалището на Суга. Ако ви интересува заговорът срещу Окубо, можете да не се съмнявате, че всички необходими сведения са тъкмо там. Суга не унищожава документи, те са неговата инвестиция в бъдещето.
— Сигурно и моите изчезнали донесения са там — бързо се обърна към Фандорин Асагава.
Но титулярният съветник мислеше за майсторите на тайните дела.
— А как се прави връзката с нинджите? — попита той.
— В нашия двор с това се занимаваше старшият самурай. Най-довереното лице на княза. Представители на едно и също семейство, те ни служат от почти четиристотин години. По-точно служеха… — въздъхна Онокоджи. — Сега вече няма нито княжества, нито предани васали. Но нашият, прекрасен човек, все пак изпълни моята молба. Дори плати на Момоти аванс със собствени пари. Златен старец! Наложи му се да заложи родовото си имение. Шиноби свършиха добра работа и както вече казах, откриха скривалището. Но не проникнаха вътре, поискаха още пари — такива бяха условията на договора. Пък аз за зла беда точно в тоя момент бях останал на сухо и не можах да внеса сумата. Нинджите се отнасят много болезнено към подобни неща. Ако поръчителят наруши условията, край с него. Убиват го, при това по най-страшния начин. О, те са ужасни хора, направо ужасни!
— Ама вие сте жив, доколкото забелязвам — подхвърли Локстън.
— Какво общо имам аз! — учуди се князът. — Поръчителят беше нашият васал. И той си понесе отговорността. Изневиделица стареца го сполетя странна болест. Езикът му се поду и не се побираше в устата, после кожата му почерня и му изтекоха очите. Клетникът крещя неспирно две денонощия, след което умря. Не знам дали ви е известно, нинджите са виртуози в изготвянето на всякакви необичайни билки — както изцеряващи, така и умъртвяващи. За шиноби се говори, че те…
— По дяволите всички шиноби! — прекъсна го сержантът въпреки недоволството на Ераст Петрович. — Къде е скривалището? Самураят успя ли да ви го каже?
— Да. Скривалището винаги е подръка на Суга. Миналата година построиха новата сграда на полицейското управление, в квартала Яесу. Суга, който тогава беше вицеинтендант, лично ръководеше строителството и скришом от всички е построил към личния си кабинет тайна стаичка. Изпълнител беше един американски архитект, който впоследствие се удави. Спомняте ли си тая тъжна история? Всички вестници писаха за нея. От благодарност за добре свършената работа полицейското управление уреди за архитекта и най-добрите работници разходка с параход, а той пък взе, че се обърна… Сред най-добрите работници бяха и ония тримата, които са строили скривалището.
— Какво злодейство! — ахна инспекторът. — Сега вече разбирам защо след като стана началник на управлението, Суга не се премести в нов кабинет. А в полицията всички се възхищават на неговата скромност!
— Как се влиза в скривалището? — попита Фандорин.
— Не знам със сигурност. Там има някакво тайно копче, това е всичко, което шинобите са съобщили на моя старец. Не ми е известно нищо повече, джентълмени, но смятам, ще се съгласите, че моите сведения са извънредно ценни за вас. Според мен трябва незабавно да ме пуснете.
Асагава и Фандорин се спогледаха. Разбраха се без думи.
— Като се върнем, ще видим — рече инспекторът. — Но засега си заслужихте късчето щастие.
2:13
С осъществяването на операцията се заеха двама. Докторът като глава на семейство и добронамерен член на обществото не пожела да вземе участие в рискованото предприятие. Локстън, напротив, изяви желание, но бе отхвърлен. Асагава, забравил напълно японската си учтивост, директно заяви, че американецът от миля мирише на бира и тютюн и че японците не миришат по тоя начин. Пък и русолявата му глава ще личи в тъмното. Друго си е руският вицеконсул, чиито коси са с нормален човешки цвят. Останал насаме с Ераст Петрович, инспекторът се изказа за сержанта още по-невъздържано: „В тая работа се иска мозък, а нашият американски бизон умее само да цепи през просото.“